СОХБЕТ.............................................................................ТАХРИМЕ ТЕКБИР

Тахриме текбир означава при заставане на намаз, да се произнесат думите “Аллаху екбер”, което е фарз. Не може да се замества с други думи. Според някои учени текбир-и тахриме е вътре в намаза. Същите изказват становището, че шартовете и рюкновете на намаза са шест.

СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ   НА    МУХАММЕД    АЛЕЙХИССЕЛЯМ 

- Всяка нощ слагаше три пъти антимон (сюрме, кухл) на очите си.

- В дома си обезателно имаше огледало, гребен, мисвак, кутийка за антимон, ножица и игла. Всичко това носеше със себе си по време на пътуване.

- След ятсъ (нощния намаз) лягаше да спи, събуждаше се около полунощ и до сутринта правеше ибадет. Лягаше на дясната си страна, слагайки дясната длан под дясната си буза, прочиташе някои знамения от Куран-и керим и заспиваше.

- Нещата, които виждаше за пръв път или неочаквано, тълкуваше, че са за добро. Не смяташе нищо, че носи нещастие.

- Когато бе тъжен, започваше да кланя намаз. Сладостта от намаза премахваше тъгата му.

  - Щедростта на Пейгамбера ни (алейхисселям) бе легендарна и в това отношение той бе първенец. Ибни Аббас казва: “Расулюллах бе най-щедрият сред хората по отношение на вършенето на добрини. По време на Рамазан и срещите с Джебраил (алейхисселям) той ставаше по-щедър от сутрешния вятър.”

- Пейгамберът ни (алейхисселям) се страхуваше от Аллаху теаля и правеше ибадет толкова много, че никой не бе успял да повтори същото. Кланяше намаз, докато му се подуят благословените крака. Когато го питаха: “Я, Расулеллах! Защо се престараваш толкова много, при условие, че на теб ти е опростено?”, той отговаряше: “Да не бъда ли най-благодарният раб на Аллаху теаля?”