Untitled Document

СОХБЕТ................................................................................ГРОБЕН ЖИВОТ

Ибн-и Ебу’д-дуня предава следния хадис-и шериф от Абдуллах бин Аббас: “Ако човек отиде да посети гроба на близък и даде селям, мъртвецът го познава и му отвръща на селяма. Ако даде селям на непознат мъртвец, умрелият се радва и също отговаря.”

На питащия: “Как Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговаря един по един на всички салевати, пратени от целия свят, по едно и също време?” се отговаря: “Така, както в обедно време слънцето едновременно осветява хиляди градове.”

Хазрети Ибрахим бин Бишар споделя: “След като извърших хадж, отидох в Медина, за да посетя гроба на Пейгамбера ни (алейхисселям). Пред гроба дадох селям и ми бе отвърнато: “Ве алейкум селям!”

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “След смъртта си аз ще разбирам така, както разбирам и докато съм жив.” В друг хадис се казва: “Пейгамберите са живи в гробовете си и кланят намаз.”

Един от най-големите евлии Сеййид Ахмед Рифаи и още много други съобщават, че Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) им е отговорил на селяма. В много достоверни книги се съобщава, че Ахмед Рифаи е целунал ръката на Пейгамбера ни (алейхисселям), подала се от гроба му.

 

СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ   НА    МУХАММЕД    АЛЕЙХИССЕЛЯМ 

Ебу Хурайра казва: “По време на едно сражение поискахме от него да се помоли за унищожаването на неверниците, а той ни отговори: “Аз не съм изпратен, за да кълна хората и за да бъдат наказани те. Изпратен съм, за да върша добрини на всеки и за да може хората да постигнат спокойствие.” Аллаху теаля в сура Енбия 107-и айет казва, меал: “И те изпратихме наистина като милост за световете.”

Ебу Саид ел-Худри казва: “Расулюллах бе по-срамежлив от девиците мюслиманки.”

Енес бин Малик разказва: “Когато Расулюллах се здрависваше с някого, той не отдръпваше благословената си ръка, преди другият да го стори. Също така Пейгамберът ни (алейхисселям) не отвръщаше благословеното си лицето, докато другият не го стори.”