СОХБЕТ……………………………………………..…ЗАЩО НЯМА БЕРЕКЕТ?

Наваксването на пропуснатите през годините намази е като че ли невъзможно. На земята не остана берекет, защото хората напуснаха Исляма, т.е. престанаха да следват заповедите и забраните на Аллаху теаля, отделиха се от пътя на спокойствието, посочен от Исляма. Препитанията (благата) намаляха. Аллаху теаля в 124-о знамение на сура Таха казва, меал: “Ако ме забравите, ще ви намаля препитанията (благата).” Ето защо благото “вяра”, благото “здраве”, благото “храна”, благото “човещина”, благото “милост” и още много блага намаляха. Сред страданията и липсата на берекет, причинени от тъмнината на неверието и забравата на Аллаху теаля, Пейгамбера ни (салляллаху теаля алейхи ве селлем) и на Исляма, хората достигнаха дотам, че мъже и жени с денонощна работа не успяват да осигурят нормалното съществуване на едно семейство. Абсолютно невъзможно е да се спре течението на заблудата и бедите, докато не се повярва в Аллаху теаля, докато не се последва Исляма, съобщен от Него, докато хората не се украсят с нравите на Неговия Пейгамбер и докато не кланят навреме петкратния намаз.

(Сеййид Абдулхаким Арваси)

СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ   НА    МУХАММЕД    АЛЕЙХИССЕЛЯМ 

Джабир бен Семура казва: “Расулюллах говореше малко. Казваше нещо, когато то щеше да е полезно или когато бъдеше попитан.” Оттук се разбира, че мюслиманинът трябва да мълчи, а не да говори напразно. Пейгамберът ни (алейхисселям) говореше много ясно и лесноразбираемо.

Джебраил (алейхисселям) дойде при Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза: “Имаш селям от Аллаху теаля. Той каза: “Ако пожелае, ще превърна тези планини в злато и ще ги сторя да не се отделят от него, където и да отиде.” Пратеникът (алейхисселям) отговори: “О, Джебраил! Земята е дом за бездомния. Той е имуществото на онези, които нямат имущество. Само безумците трупат това.”