ОСТРОУМИЕ......................................ПАРАДОКСЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.

Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.

Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.

СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ   НА    МУХАММЕД    АЛЕЙХИССЕЛЯМ 

   Енес бин Малик разказва: “Расулюллах (алейхисселям) посещаваше болните, ходеше на погребения, отиваше там, където го канеха. Яздеше и магаре. Видях Расулюллах (алейхисселям) да се качва на магаре по време на битката при Хайбер като юздата на животното беше въже. Когато Расулюллах (алейхисселям) излизаше от месджида след сутрешния намаз, децата и работниците в Медина идваха при него, носеха му съдове, пълни с вода, и искаха Пейгамберът ни (алейхисселям) да потопи пръстите си в тях. Той не им отказваше, дори ако беше зима или водата беше студена, а ги зарадваше.”