СОХБЕТ............................................ДОСТОЙНСТВАТА НА САЛЕВАТИТЕ

Един от големите ислямски учени на име Ебу Хафс бил сънуван след смъртта му. Попитали го как се е отнесъл с него Аллаху теаля, а Ебу Хафс отговорил: “Аллаху теаля ми прости и ме въведе в Дженнета” После го попитали за причината, а той отвърнал: “Стори ме да стоя сред меляикетата. После претеглиха греховете ми и салеватите и салеватите натежаха. Тогава Аллаху теаля им каза: “О, меляикета! Не го питайте за друго! Отведете го в Дженнета Ми!”

Един от селеф (ранните мюслимани) разказва: „Почина един мой приятел, с когото учихме хадиси. Сънувах го в прекрасни зелени одежди. Когато го попитах за причината, той ми каза: “След всяко име на Расулюллах пишех “салляллаху алейхи ве селлем” и Аллаху теаля ме възнагради по този начин.”

Пак един от ранните учени разказва: „Имах съсед писар, който почина. Сънувах го и го попитах как се е отнесъл с него Аллаху теаля. Каза ми, че му го опростил. Заинтересувах се от причината, а той ми каза: “Защото след всяко изписване на името на Расулюллах пишех “салляллаху алейхи ве селлем”.”

Ебу Сулейман Дарани разказва: „Когато пишех хадиси, добавях само “салляллаху алейх”, без да пиша и “ве селлем”. Тогава сънувах Пейгамбера ни (алейхисселям) и той ми каза: “О, Eбу Сулейман! Заедно с моето име в хадиса пиши и “ве селлем”. Това са четири букви, но за всяка една се дават десет севаба. Пропускаш четиридесет севаба, ако не ги пишеш.” Друг човек също имал този навик и на него Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му казал: “Какво ти става, че не изписваш пълен салеват?”

В “Зейну’л-Меджалис” на Шейх Айни пише: „Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “В Съдния ден три групи хора ще се намират под Арша, освен чиято сянка няма да има друга.” Попитали го кои ще са те, а Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) им отговорил: “Онзи, който спасява общността ми от проблеми; онзи, който възстановява суннета ми; и онзи, който чете много салевати за мен.”