СОХБЕТ..............ПРЕДИМСТВА, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ В НАМАЗА (1)

Имам-ъ Раббани “рахметуллахи алейх” в книгата “Мектубат”, том първи, 261 писмо казва:

“Този момент категорично да се знае, че намазът е второто условие на Исляма. Той е събрал в себе си всичките ибадети. И макар да е една пета част от исляма, заради това съсредоточаване означава самостоятелно мюслиманство. Той е станал първото действие, което ще приобщи хората към обичта на Аллаху теаля. Султанът на световете и най-високопоставеният сред Пейгамберите (алейхи ве алейхи-муссалевату весселям) в нощта на мираджа влязъл в Дженнета и се сдобил с руйет (видял Аллаху теаля). След като се върнал на земята, той се удостоил с руйета само по време на намаз и то по начин, съобразен със състоянието на земята. За това е повелено: “Намазът е мираджът на вярващите”. В хадис-и шериф се повелява: “Човек най-много се доближава до Аллаху теаля, само по време на намаза”. За това на онези, които следват Неговия път им се удава да вкусят от това голямо щастие на земята, само по време намаза. На този свят е невъзможно да се види Аллаху теаля. Светът не е благоприятен за това. Но, на онези възвишени люде, които следват Неговия път, по време на намаза им се удава. Ако не беше повелил да се кланя намаз, кой може да свали завесата от светлото лице на целта, на стремежа? Влюбеният иначе как би могъл да намери любимия? Намазът дава наслада на измъчените души. Намазът успокоява болните. Храната на душата е намазът. Лекарството на сърцето е намазът. Това означава хадисът, в който се казва: “О, Билял! Разведри ме!” С други думи да чете езан. В друг хадис-и шериф се казва: “Намазът е радостта на сърцето ми, зеницата на окото ми”. И е адресирано до това желание. Истинското, действителното, възвишеното е присъщо само на отвъдния свят. За да се получи от това на този свят е нужен мирадж. Този мирадж е намазът на вярващия. Това благо е дадено само на този юммет (общност). Това могат да постигнат, само като последват Пратеника на Аллаху теаля. Защото нашият Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” през нощта на Мирадж, напусна този свят, отиде в отвъдния свят. Влезе в Дженнета. И бе удостоен с благото руйет, тази неизмерима наслада и щастие.