СОХБЕТ..............ПРЕДИМСТВА, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ В НАМАЗА (2)

Повечето, които избраха пътя на тасаввуфа търсеха лечение за сърцето на други места. Затова, защото на тях не им бе изяснена истината на намаза и присъщото му съвършенство. Дори някой от тях изведе оруджа на по-високо ниво. Те търсеха успокоението извън намаза в музика, песни и самозабравяне. Целта, помислиха, че е зад завесите на музиката. Затова се хванаха на танци и игри. Между другото в хадис-и шериф се казва: “Аллаху теаля не е създал лечебно средство в харама”. Ако те бяха вкусили от истинността на намаза, не биха играли и пели песни, не биха се самозабравили в това веселие.

О, братко! Намаз и музика. Колко са далече една от друга, тези две неща. Далеч стоят една от друга и зрелостта, която се получава от намаза и въздействието на музиката. Този, който е разумен от тези думи ще разбере много.

Получаване на наслада от ибадетите и не трудността на изпълнението им, е едно от най-големите блага на Аллаху теаля. Най-вече да се почувства насладата от намаза, това щастие се усмихва само на онези, които стигат края. Защото онези, които наближават края, на тях им дават да вкусят от вкуса на намазите нафиле. Само на онези, които са стигнали края е присъщо да вкусят вкуса на намазите фарз.

Знайте добре, че степента на намаза на този свят се равнява с виждането на Аллаху теаля в Дженнета. На този свят човек е най-близо до Аллаху теаля, по време на намаза. А на ахирета най-близо ще бъде, когото се види Аллаху теаля. Целта на всички ибадети на този свят е, да доведат човека до положение да кланя намаз. Само с кланяне на намаз, човек може да се сдобие с вечното щастие.

Намазът е по-ценен от всички ибадети и от оруджа. Има намази, които изпълват с наслада всяко измъчено сърце. Има намази, които премахват греховете. Предпазват човека от лоши пътища. В хадис-и шериф се казва: “Намазът е извор на щастие и радост на сърцето ми”. Намазът дава радост на тъжните сърца. Намазът е храна на душата. Намазът е лек на сърцето. В намаза се получават такива моменти, че езикът на евлията (арифа) се превръща в онова дърво, което говорело на Муса алейхисселям.