СОХБЕТ…………………………………………………МОНАХЪТ БАХИРА (1)

Когато Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) бе на дванадесет години, забеляза, че чичо му се готви за пътуване с търговска цел. Разбирайки, че не иска да го вземе със себе си, той отиде при Ебу Талиб и му каза: “Заминаваш, но на кого ме оставяш в този град? Нито имам баща, нито някого, който да ме съжалява!” Тези думи въздействаха силно на Ебу Талиб и той реши да вземе и Мухаммед (алейхисселям) със себе си.

След дълго пътуване, керванът спря до един християнски манастир в Бусра. В този манастир имаше монах на име Бахира, който преди бе от юдейските учени, но впоследствие бе приел християнството. Той имаше една книга, която, от ръка на ръка, бе достигнала до него. По нея той даваше отговор на питащите. Въпреки че керваните на Курайш всяка година минаваха многократно от тук, той нито веднъж не им бе обърнал внимание. Всяка сутрин се качваше на покрива на манастира и само гледаше в очакване посоката, откъдето идваха керваните. Този път обаче на монаха му се случи нещо. Изненада се много, когато забеляза, че един облак следваше задаващия се курайшитски керван. Този облак правеше сянка на Пейгамбера ни (алейхисселям). Монахът видя още, че, когато керванът спря за почивка, клоните на дървото, под което седна Мухаммед (алейхисселям), се спуснаха ниско над него. Вълнението на Бахира се увеличи неимоверно. Заповяда да подготвят храна за търговците. Изпрати човек при тях и всички до един ги покани на трапезата. Курайшитите оставиха стоките си при Мухаммед (алейхисселям) и отидоха да се хранят. Бахира започна внимателно да се оглежда и накрая попита: “О, курайшити, има ли човек, който да не е дошъл с вас?” Отговориха му: “Да, само един не дойде.” Виждайки, че облакът стои над дървото, монахът разбра, че не всички са дошли. Упорито настоя да извикат и останалия навън човек. След като Мухаммед (алейхисселям) дойде, монахът започна внимателно да го оглежда. Попита Ебу Талиб: “Това момче твое ли е?” Ебу Талиб отговори: “Той ми е син!” Бахира възрази: “В нашите книги пише, че бащата на това момче няма да бъде жив. Това не е твой син!” Тогава Ебу Талиб призна, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) не бе негов син, а син на брат му. Монахът попита: “Какво се случи с брат ти?”. “Почина, когато наближи раждането на Мухаммед (алейхисселям)” отговори Ебу Талиб. Бахира каза: “Правилно! А какво стана с майка му?” Ебу Талиб каза: “И тя почина.” След всички тези въпроси християнинът рече: “Правилно отговори!” После Бахира отиде при Пейгамбера ни (салляллаху теаля алейхи ве селлем) и поиска от него да се закълне в идолите. Пратеникът на Аллаху теаля веднага отговори: “Никога няма да се закълна в тяхно име! На света нямам по-големи врагове от тях. Мразя ги!” Бахира този път попита Мухаммед (алейхисселям) дали може да спи. Любимият на Аллаху теаля отговори: “Спят очите ми, но сърцето ми не спи.”