СОХБЕТ........................................................................СЕДЖДЕ-И ТИЛЯВЕТ

В Куран-и керим на четиринадесет места има седжде айети. При положение, че се прочете или чуе един от тях, дори да не може да се схване смисъла, ваджиб е изпълнението на едно седжде. Седжде не прави този, който пише или срича седжде айетите.

Не е ваджиб извършване на седжде при случай, че се чува отразен глас (ехо) от планини и пустини, или пък от птици. Наложително е да бъде човешки глас. По-рано бе посочено, че гласът от радиото и говорителите не е човешки глас, а бездушен глас на металически инструменти. Поради това при слушане на седжде айети от тези апарати не е ваджиб да се извършва седжде-и тилявет.

За седжде-и тилявет се постъпва по следния начин: С абдест, прав се застава срещу къбле, без да се вдигат ръцете на ушите, се произнася: “Аллаху екбер”. И се извършва седжде. Три пъти се произнася: “Субхане раббийел а’ля”. После с думите “Аллаху екбер” се става и по този начин се приключва седжде-и тилявет. Първо е необходимо ниййет (намерение). Без ниййет не се приема.

След прочитане в намаза седжде айет, веднага се извършва отделно рукю или едно седжде и се изправя на крака. Продължава четенето. При прочитане на айет-и седжде, ако след няколко айета се навежда за рукю в намаза и ако извърши ниййет за седжде-и тилявет, рукю или седждетата, се считат за седжде-и тилявет. Онези, които кланят с джемаат, дори да не са чули думите на имамина при четене на айет-и седжде, заедно с имамина, отделно изпълняват веднъж рукю и два пъти седжде. Джемаата при рукю трябва да извърши ниййет. Може да се отложи и за после, извън намаза.