РАЗКАЗ……………………………………………..ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН

Един сляп човек седял на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. Той държал табела с надпис: “Моля помогнете! Сляп съм.”

В шапката имало само няколко монети. По улицата минавала една жена. Тя извадила няколко монети от джоба си и ги пуснала в шапката. След това взела табелата, завъртяла я, написала няколко думи и продължила по пътя си. Скоро шапката започна да се пълни с монети. Същият следобед същата жена, която сменила табелата, се върнала, за да види как вървят нещата. Мъжът я разпознал по стъпките и я попитал:

- Нали вие сте тази, която тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?

Тя отговорила:

- Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.

На табелата пишело: “ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

МЕНКЪБЕ............................................ВРАГОВЕТЕ СТАНАХА ПРИЯТЕЛИ

Хазрет-и Хамза, който бе чичо на Пейгамбера ни (алейхисселям), в една битка убил бащата и чичото на Шейбе бин Осман. По време на войната Хунейн, Шейбе бин Осман се нахвърли да убие Пейгамбера ни (алейхисселям), за да отмъсти за баща си и за чичо си. Вдигна сабята за да удари Пейгамбера ни (алейхисселям), но изведнъж се отказа. След време, бе попитан за това, даде следния отговор:

"Когато се доближих да го ударя, видях пред себе си по-бърза от светкавица искрица от огън. Спасение намерих в бягането. Когато се затичах, Ресулюллах ме извика при себе си. Отидох, сложи благословената си ръка на гърдите ми. Макар да беше човекът, когото до този момент най-много мразех, след като махна ръката си от гърдите ми, сърцето ми се изпълни с обич към него. На мен повели: "Хайде приближи се, в нашите редици воювай срещу врага!" Вдигнах сабята. За да Го пазя започнах безмилостна борба с врага."