СОХБЕТ.........................................................................КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО

Хазрети Ебу Саид ел-Худри разказва: „Расулюллах (алейхисселям) даваше трева на животните, връзваше камилата, метеше къщата, доеше овцата, шиеше обувките си, кърпеше дрехите си, ядеше заедно с прислужниците, помагаше на слугата да мели с ръчна мелачка, пазаруваше и носеше необходимите неща в торба. Пръв той даваше селям, когато срещнеше богат, беден, малък или голям. Пръв той протягаше ръка, за да се здрависа с тях. За него нямаше разлика между роб, господар, светлокож, чернокож. Отиваше там, където го поканеха, без значение кой го канеше. Не подценяваше онова, което му се поднесеше за ядене, дори то да бе малко. Обичаше да върши добри дела. Взаимоотношенията му с всеки бяха добри. Бе усмихнат и сладкодумен. Не се смееше, докато говореше.

    Изглеждаше тъжен, но не и намусен. Той бе снизходителен. Бе внушителен, вдъхваше уважение и страх, но не беше груб. Бе мил и щедър, но не и прахосник, не даваше нищо напразно. Съжаляваше всеки. Не чакаше нищо от никого. Който иска щастие и спокойствие, да бъде като него!“

    Всеки мюслиманин трябва до го вземе за пример.

    Аллаху теаля прикрива греховете. Така и мюслиманинът трябва да прикрива греховете и недостатъците на братята си по религия. Аллаху теаля е щедър и милостив. Такъв трябва да бъде и мюслиманинът.

    Прекрасните черти на Расулюллах (алейхисселям) са многобройни. Всеки мюслиманин трябва да ги научи и да се стреми да бъде такъв. Единствено така ще бъде възможно за един човек да се сдобие с щастието и в двата свята и със застъпничеството на Султана на двата свята.