СОХБЕТ.........................................................................КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (1)

Хазрети Хюсейн разказва: „Когато попитах баща си за заниманията на Расулюллах (алейхиссаляту весселям) в дома му, той ми каза следните неща: „Расулюллах (алейхисселям) разделяше времето си у дома между правене на ибадет на Аллаху теаля, помагане на семейството и задоволяване на личните си потребности.

   Половината от времето, което отреждаше за себе си, той го прекарваше с другите. Тогава при него влизаха само най-видните от Есхаба. Предаваше религиозните знания на мюслиманите посредством тях. След като им отговаряше на въпросите, Пейгамберът ни (алейхисселям) казваше: “Тези, които се намират тук, да съобщят това на неприсъстващите! Съобщете ми нуждите на хората, които не могат да дойдат да го сторят лично. Без съмнение, Аллаху теаля в Съдния ден ще стори краката стабилни на моста Сират на онзи, който съобщава нуждата на човек, неможещ да стори това лично.” Идващите при него, с цел да научат нещо, се връщаха, изпитвайки удоволствието от новите знания!“

   После Хазрети Хюсейн попита баща си Хазрети Али за постъпките на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) извън дома му. Али (радияллаху анх) разказа по следния начин: „Навън Султанът на вселената не говореше, с изключение на случаите, когато целеше да подобри взаимоотношенията между мюслиманите и да ги накара да се заобичат. Говореше, за да имат полза от това другите. Избираше за валия най-способния измежду хората. Пред всеки беше усмихнат. Ако не видеше Есхаба си, търсеше ги и питаше за новините. Изтъкваше и хвалеше добрините, а порицаваше и забраняваше злините. Във всяка своя постъпка той бе умерен. Винаги предупреждаваше мюслиманите, за да не изпаднат в забрава спрямо Аллаху теаля. Изпълняваше ибадетите си безупречно. Не престъпваше правата на никого и изпълняваше обещанията си. Приближените му бяха най-достойните сред хората. За него най-високопоставените от Есхаба бяха онези, които помагаха на нуждаещите се. Султанът на вселената нито сядаше, нито ставаше, без да спомене Аллаху теаля.