СОХБЕТ................................................КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ

   Енес бин Малик разказва: „По време на среща Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) се здрависваше и не си отдръпваше ръката, преди другият да го стореше. Не отвръщаше лице от него, преди другият да отвърнеше своето.“

   Отново Хазрети Енес разказва: „Попитахме Пратеника на Аллаху теаля: “Я, Расулеллах! Да се навеждаме ли един пред друг?” Той отговори: „Не!” Попитахме го пак: “Да се прегръщаме ли?” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Не! Но се здрависвайте!”

Бера бин Азиб предава следния хадис: “Ако двама мюслимани се срещнат, дадат селям един на друг и се здрависат, те биват опростени, още преди да се разделят!”

   Султанът на вселената (салляллаху алейхи ве селлем) винаги бе замислен. Мълчанието му продължаваше повече от говоренето. Никога не говореше напразно, винаги, започвайки и свършвайки думите си, споменаваше името на Аллаху теаля. Говореше кратко и ясно. Винаги казваше самата истина, не изговаряше една дума нито в повече, нито в по-малко. Не нараняваше и не подценяваше никого. Не омаловажаваше нито едно благо (нимет), нито пък го хвалеше, защото му харесваше.

   Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не се ядосваше за земни дела, но когато виждаше престъпване на права, нищо не можеше да го успокои, докато не се възвърнеше справедливостта.

   Също така, той не се разгневяваше и не отмъщаваше за нищо лично. Когато искаше да посочи нещо, той не го правеше с един пръст, а с цялата си ръка. Когато се учудваше, ако дланите на ръцете му гледаха надолу, той ги обръщаше към небето, а ако гледаха нагоре, ги обръщаше към земята. Жестикулираше, когато говореше. Удряше дланта на дясната си ръка по вътрешността на палеца на лявата. Успокояваше се бързо, щом се изнервеше, или изобщо не го показваше пред хората.

   Смееше се в радостните си моменти, но не го правеше на глас. Докато се усмихваше, се виждаха зъбите му, наподобяващи перли.