СОХБЕТ................................................................................ГРОБЕН ЖИВОТ
Ибн-и Ебу’д-дуня предава следния хадис-и шериф от Абдуллах бин Аббас: “Ако човек отиде да посети гроба на близък и даде селям, мъртвецът го познава и му отвръща на селяма. Ако даде селям на непознат мъртвец, умрелият се радва и също отговаря.”
На питащия: “Как Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговаря един по един на всички салевати, пратени от целия свят, по едно и също време?” се отговаря: “Така, както в обедно време слънцето едновременно осветява хиляди градове.”
Хазрети Ибрахим бин Бишар споделя: “След като извърших хадж, отидох в Медина, за да посетя гроба на Пейгамбера ни (алейхисселям). Пред гроба дадох селям и ми бе отвърнато: “Ве алейкум селям!”
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “След смъртта си аз ще разбирам така, както разбирам и докато съм жив.” В друг хадис се казва: “Пейгамберите са живи в гробовете си и кланят намаз.”
Един от най-големите евлии Сеййид Ахмед Рифаи и още много други съобщават, че Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) им е отговорил на селяма. В много достоверни книги се съобщава, че Ахмед Рифаи е целунал ръката на Пейгамбера ни (алейхисселям), подала се от гроба му.
СОХБЕТ...............................................................СМЪРТТА Е НЕИЗБЕЖНА
Възможно ли е да се избегне смъртта? Разбира се, че не! Никой дори една секунда не може да живее повече от определеното. На когото му дойде краят умира. Докато се отворят и затворят очите тя е дошла. В едно знамение на Куран-и керим по смисъл се повелява: “И когато им дойде отреденото време за смъртта, нито могат да го забавят с един час, нито изпреварят.” Аллаху теаля, когато е решил, човекът оставя всичко, деца, покъщнина, имот и умира. Аллаху теаля знае ние на ден колко пъти вдишваме и издишваме. Аллаху теаля знае всичко за нас. Той няма нищо, което да не знае. Ако животът ни е преминал с ибадети, накрая ще постигнем щастието. Аллаху теаля повели на Азраил “алейхисселям”: “На приятелите Ми душите вземай леко, а на враговете Ми с трудност!” Каква хубава вест е това за вярващите. А за тези, които са лишени от вяра, какво голямо нещастие.