СОХБЕТ……………..…..КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

Хазрети Джабир казва: “Никога не казваше “Няма!” на човек, поискал нещо от него.”

Енес бин Малик разказва: “Един ден при Пейгамбера ни (алейхисселям) дойде човек, чието лице бе изцапано с нещо жълто. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не му каза нищо. Когато човекът излезе навън, Пейгамберът ни (алейхисселям) ни каза: “Да му бяхте казали, че да измие лицето си!”

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) обединяваше племената, а не се опитваше да ги накара да се мразят. Отнасяше се добре с вождовете на всяко племе и им посочваше почтено място, където да седнат. Подаряваше им подаръци. Питаше за хората, които не виждаше, и ходеше при тях. Даваше наставления на сядащите при него. Не даваше повод, да се мисли, че той обича някого повече от друг. Ако някой отидеше при него, за да се оплаче, Пейгамберът ни (алейхисселям) го изчакваше търпеливо, докато довърши думите си. Докато дошлият при него не си тръгнеше, Расулюллах (алейхисселям) не го оставяше и не отиваше другаде. Показваше прекрасния си нрав пред всеки.

Майка ни Хазрети Аише разказва: “Не бях виждала друг с такъв чудесен характер като Расулюллах. Винаги казваше: “Кажи!”, когато някой от роднините или Есхаб-и кирам го извикаше.”

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) назоваваше сахабиите си с най-хубавите имена и не прекъсваше никого, докато говори.

Расулюллах (алейхисселям) казва: “Измежду вас аз съм най-добре познаващият и най-много страхуващият се от Аллаху теаля.”, “Ако виждахте това, което виждам аз, малко щяхте да се смеете и много щяхте да плачете.” Когато виждаше облак на небето, казваше: “Я, Рабби! Не ни пращай наказание с този облак!” Когато задухваше вятър, казваше: “ Я, Рабби! Прати ни добър вятър!”, а щом започваше да гърми, казваше: “ Я, Рабби! Не ни убивай, засягайки се от нас! Не ни пращай наказанието! Дари ни с добро!” По време на намаз гърдите му издаваха звуци като на плачещ човек. Това ставаше и когато четеше Куран-и керим.