СОХБЕТ ......................................................................ВАЖНО НАПОМНЯНЕ

Знанията, съобщени от Ислямската религия, са знанията, записани в книгите на учените от ехли суннет. Човек става кяфир (неверник), когато не повярва в знанията за вярата и Исляма, записани в книгите на суннитските учени, ако значенията на нассовете, т.е. на айетите и хадисите, са ясни. Ако крие своето неверие, то тогава се нарича мюнафък (лицемер). Ако не само крие своето неверие, но и се опитва да подмами мюслиманите, представяйки се за вярващ, тогава този човек се нарича зъндък. Ако повярва грешно, тълкувайки неправилно и нассовете с неясни значения, той не става неверник, но поради това, че се отделя от правия път на Ехли Суннет, ще влезе в Джехеннема. Но няма да остане вечно в мъчение, защото вярва в ясните нассове, и накрая ще бъде въведен в Дженнета. Такива хора се наричат ехли бидат или заблудени (еретични) течения [реформатори]. Има седемдесет и две еретични течения. Нито един от ибадетите (служенията) на подобни хора, както и на кяфирите и вероотстъпниците, заедно с добрините, които те са извършили към останалите хора, не се приемат от Създателя и в отвъдния живот няма да носят никаква полза за тях. Мюслиманите с правилно вероубеждение се наричат ехли суннет вел-джемаат или суннити. По отношение на ибадетите, те са се разделили в четири мезхеба. Онези, които следват един от тези мезхеби, знаят, че следващите някой от другите три мезхеба, са също от Ехли суннет и всички взаимно се обичат. Човек, който не следва нито един от тези мезхеби, не може да е Ехли суннет. Това, че човек, който не е ехли суннет, е или кяфир, или ехли бидат, е написано, заедно с доказателства, в писмата на имам-ъ Раббани, и особено в 286-о писмо от първия том на “Мектубат”, и още в коментара на Тахтави на “Дурр-ул мухтар” (в раздел (Зебайих)), и в “Ел-бесаир ли-мункир-ит-тевессул-и би-ехл-ил-мекабир”.