СОХБЕТ……….………..……ВЯРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРАВИЛНА (2)

6. Нито едно предписание отнасящо се за религията, имана и ибадетите без принуда, съзнателно не трябва да се отрича. Да се омаловажава една от заповедите или забраните на Исляма, да се подиграва с Куран-и керим, меляикетата или пък с някой от пейгамберите и оповестеното от тях, без принуждение и крайна необходимост, с думи да се отричат – това е кюфр (неверие). Ако при смъртна заплаха накарат някого да отрече съществуването на Аллаху теаля, меляикетата и че гусула и намазът не са фарз (задължение), то той не става кяфир.

7. Не трябва да се съмнява или да се колебае по отношение на необходимите знания, които ясно са указани в ислямската религия. Примерно някой да се съмнява, че извършването на намаза е фарз (задължително), а виното и другите алкохолни напитки, хазарта, лихвата и рушвета са харам (забранени), или пък това, което е известен харам да се казва, че е халял (позволено) и халяла да се казва, че е харам. Всичко това е повод да се изгуби имана.

8. Иманът, трябва да бъде такъв, какъвто повелява ислямската религия. Да се повярва съгласно доводите на разума, указанията на философите и псевдоучени по техническите науки – това не е иман. Трябва да се вярва така, както повелява Мухаммед алейхисселям. 

9. Вярващият е необходимо да обича само в името на Аллах и да показва вражда само в името на Аллах. Трябва да обича приближените раби на Аллаху теаля, които са мюслиманите, и да не обича онези, които с ръка и молив изразяват вражда спрямо Исляма. Мястото на тази вражда е в сърцето.

10. Трябва да се вярва така, както вярват истинските мюслимани последователи на правилния път, посочен от Пейгамберът ни и Есхаб-и кирам. Човек, за да е с правилна вяра, той трябва да повярва в съответствие с итикада (вероубеждението) на Ехл-и суннет вел-джемаат.