СОХБЕТ……………….…………………………………ВАДЖИБ-УЛ-ВУДЖУД

“Вуджуд” означава “съществуване, битие”. Има три вида съществуване. Първият вид е Ваджиб-ул-вуджуд, т.е. същество, чието съществуване е необходимо. То винаги съществува, никога не изчезва. Изначално и безкрайно е. Само Аллаху теаля е ваджиб-ул-вуджуд. Вторият вид е Мумтени-ул-вуджуд, т.е. същество, което не може да съществува и никога не трябва да съществува. Пример за мумтени-ул-вуджуд е съдружникът на Аллаху теаля, т.е. Той не може да има съдружник. Друг илях освен Него не може да съществува. Третият вид е Мумкин-ул-вуджуд, т.е. може да съществува, но може и да изчезва. Всички светове, всички създания спадат към тази категория. Обратното на вуджуд [съществуване] е адем [несъществуване]. Всички творения, създания са били в адем, били са в несъществуване, преди да дойдат в съществуване.

МЕНКЪБЕ…………..…ДОСТОЙНСТВАТА ОТ ИЗРИЧАНЕ НА  БЕСМЕЛЕ

Веднъж Ибрахим Гюлшени беседваше с учениците си. Един от тях попита:

- Може ли, с помощта на Аллаху теаля, да се знае състоянието на умрелите в гроба? Дали са в наказание или благоденствие? Правейки дуа, може ли да се спасят от мъчение?

Ибрахим Гюлшени отговори по следния начин:

- Един от любимите раби на Аллаху теаля, преминавайки през един гроб, видя умрелия в мъчение. След известно време отново мина от там. Като се съсредоточи към гроба, видя, че умрелия вече не го измъчват. Озадачен се унесе в размисли. В това време чу един повик: "Човекът, който лежи в този гроб, имаше едно дете. Майка му, го изпрати да учи наука. Детето, след като научи Бесмеле (Бисмилляхиррахманиррахим), в името на Бесмеле, мъчението на бащата бе премахнато."