СОХБЕТ....................ЕСХАБЪТ НА РАСУЛЮЛЛАХ АЛЕЙХИССЕЛАМ (1)

Това са сподвижниците на Пейгамбера ни (алейхисселям). Жена или мъж, дете или възрастен мюслиманин, който дори за малко е видял Расулюллах (алейхисселям), както и сляп човек, който дори веднъж е говорил с него и е умрял с иман, се нарича „сахиб“ или „сахаби”. Множественото число е “есхаб” или “сахабе”.

Човек, който приживе e видял, но в онзи момент не е бил повярвал в Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), а е приел Исляма след неговата смърт, както и човек, който е бил мюслиманин, но е станал муртед (вероотстъпник), не се счита за сахаби. Човек, който е бил сахаби, но е станал вероотстъпник, а след смъртта на Мухаммед (алейхисселям) отново е приел Исляма, се счита за сахаби. Расул-и екрем (алейхисселям) е пратеник и за хората и за джиновете. Сред джиновете също има сахабии.

Есхаб-и кирам са най-големите авторитети на общността, защото научиха Куран-и Керим непосредствено от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и предадоха това на идните поколения. Те бяха свидетели на знанията и събитията, които предаваха.

Единодушието сред учените на общността (иджма) се забеляза в най-съвършения си вид по тяхно време. Абсолютно всеки от тях бе муджтехид, а думите им са доказателство в Исляма. Те бяха по-високопоставени от муджтехидите, дошли след тях.