СОХБЕТ.................................................................ВРЕМЕНА ЗА НАМАЗ (1)

Ресул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем” в един хадис-и шериф казва: “Джебраил алейхисселям два дни ми беше имам до вратата на Кя’бе. Двамата, при появата на феджр (утринната зора) кланяхме сутрешния намаз, при напущане на слънцето зенита, обедния, щом сянката на всички неща се получи колкото собствения му ръст, следобедния намаз, при залез слънце [като изчезне горният му край], вечерния намаз, и като настъпи тъма, йатсъ. И вторият ден като се просветли кланяхме сутрешния намаз, после обедния, като стана сянката на всички предмети два пъти колкото собствения им ръст, следобедния, веднага след това, вечерния при прекратяване на говеенето и накрая като стана една третина от нощта, йатсъ. После каза: “О, Мухаммед! Ето, това е времето за намаз за теб и Пейгамберите преди теб. Твоя юммет трябва да кланят пет пъти на ден намаз между двете времена, в които се кланяхме с теб.” От това проличава, че броят на намазите, които са повелени да се кланят на ден, са пет.

Времето за сутрешния намаз: От появата на сутрешната зора, т.е. при получаване белота от изток, до изгрев слънце.

  Времето за обедния намаз: Започва, когато сенките започват да нарастват, след като са се скъсявали, и продължава докато сенките на предметите станат колкото тяхната височина, или два пъти колкото тяхната височина. Първото становище е според имамите Имам-ъ Ебу Юсуф и Имам-ъ Мухаммед, второто е според Имам-ъ а’зам Ебу Ханифе “рахметуллахи алейхим”. (Следва продължение…)