СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

   Чрез айети Аллаху теаля възхвалява милостта, красивия нрав и загрижеността на Любимия Си, меал: “Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.”, “И те изпратихме (о, Мухаммeд) наистина като милост за световете.” Пейгамберът ни (алейхисселям) улесняваше някои неща за общността си. В един хадис се казва: “Ако това не затрудняваше общността ми, бих им заповядал да почистват устите си с мисвак при всеки абдест.”

    Никой не можеше да го надмине по отношение на удържането на дадена дума.

    Абдуллах бин Ебу’л Хамса разказва: “Беше времето, когато на Расулюллах все още не бе съобщено, че е Пейгамбер. Бях се уговорил с него да се видим някъде, но аз бях забравил за това. Сетих се едва след три дни и дотичах до мястото на срещата. Останах поразен, виждайки, че ме е чакал три дни. Рече ми: “Младежо, измори ме! Чакам те тук точно от три дни.”

    Смирението на Пейгамбера ни (алейхисселям) също бе безподобно. Арогантността и високомерието никога не се появяваха в сърцето му. Бе оставен да избира между пейгамбер-владетел и пейгамбер-раб и той избра второто. След този избор Исрафил (алейхисселям) дойде и му каза: “Ти прояви снизходителност, но Аллаху теаля ти даде и двете неща. В Съдния ден ти ще си големецът на синовете на Адем. Ти ще си първият изправил се от гроба и първият застъпил се.”

    Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) казва на майка ни Хазрети Аише: “На мен ми бе предложено да се превърнат в злато пръстта и камъните на Мекка, но аз казах: “Я, Рабби! Не! Нека един ден да съм гладен, а на другия да съм сит. Когато съм гладен да Ти се моля, а като съм сит да Те прославям.”