МЕНКЪБЕ……………………………………………..МОЛБАТА НА СЛЕПЕЦА

Един сляп човек помоли Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем) да отправи ду’а за него, за да прогледне. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му каза: „Ако поискаш бих отправил ду’а за теб, но по-добре би било да потърпиш.“ Човекът отвърна: „Не ми останаха вече сили. Моля ви да отправите ду’а за мен.“ „Тогава извърши частично умиване (абдест) и прочети следната ду’а: „Аллахумме иннй ес’елуке ве етеведжджеху илейке би небиййике Мухаммедин небийй-ир-рахмети. Я Му- хаммед! Иннй етеведжджеху бике иля Раббй фй-хаджетй литакдийе Аллахумме шеффи’ху фиййе.“ Отправената от този човек ду’а бе приета от Аллаху теаля и зрението му се възвърна.

СОХБЕТ……………….…………………………………ВАДЖИБ-УЛ-ВУДЖУД

 “Вуджуд” означава “съществуване, битие”. Има три вида съществуване. Първият вид е Ваджиб-ул-вуджуд, т.е. същество, чието съществуване е необходимо. То винаги съществува, никога не изчезва. Изначално и безкрайно е. Само Аллаху теаля е ваджиб-ул-вуджуд. Вторият вид е Мумтени-ул-вуджуд, т.е. същество, което не може да съществува и никога не трябва да съществува. Пример за мумтени-ул-вуджуд е съдружникът на Аллаху теаля, т.е. Той не може да има съдружник. Друг илях освен Него не може да съществува. Третият вид е Мумкин-ул-вуджуд, т.е. може да съществува, но може и да изчезва. Всички светове, всички създания спадат към тази категория. Обратното на вуджуд [съществуване] е адем [несъществуване]. Всички творения, създания са били в адем, били са в несъществуване, преди да дойдат в съществуване.