СОХБЕТ…………………………………………………МОНАХЪТ БАХИРА (2)

Упорито настоя да извикат и останалия навън човек. След като Мухаммед (алейхисселям) дойде, монахът започна внимателно да го оглежда. Попита Ебу Талиб: “Това момче твое ли е?” Ебу Талиб отговори: “Той ми е син!” Бахира възрази: “В нашите книги пише, че бащата на това момче няма да бъде жив. Това не е твой син!” Тогава Ебу Талиб призна, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) не бе негов син, а син на брат му. Монахът попита: “Какво се случи с брат ти?”. “Почина, когато наближи раждането на Мухаммед (алейхисселям)” отговори Ебу Талиб. Бахира каза: “Правилно! А какво стана с майка му?” Ебу Талиб каза: “И тя почина.” След всички тези въпроси християнинът рече: “Правилно отговори!” После Бахира отиде при Пейгамбера ни (салляллаху теаля алейхи ве селлем) и поиска от него да се закълне в идолите. Пратеникът на Аллаху теаля веднага отговори: “Никога няма да се закълна в тяхно име! На света нямам по-големи врагове от тях. Мразя ги!” Бахира този път попита Мухаммед (алейхисселям) дали може да спи. Любимият на Аллаху теаля отговори: “Спят очите ми, но сърцето ми не спи.” Въпросите на монаха продължаваха и всеки път получаваше отговори, които напълно съответстваха на информацията, поместена в книгите. Бахира този път попита Ебу Талиб, като междувременно наблюдаваше очите на Пейгамбера (алейхисселям): “Не изчезва ли тази червенина от благословените му очи?” Ебу Талиб отговори: “Не сме видели да изчезва.”