СОХБЕТ…………………………………………………МОНАХЪТ БАХИРА (2)

Виждайки, че и този признак съответства, за да се убеди напълно, Бахира пожела да види и мухр-и нубуввет (пророческия печат) на гърба на детето. Заради благоприличието си, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не пожела да покаже благословения си гръб. Ебу Талиб обаче настоя: “О, Светлина на очите ми! Изпълни и това негово желание.” След молбата на чичо си, Хабибуллах (салляллаху алейхи ве селлем) реши да вдигне дрешката си. Бахира видя мухр-и нубуввет в цялото му величие и го целуна с голямо вълнение. От очите му бликнаха сълзи и той възкликна: “Аз засвидетелствам, че ти си Пратеникът на Аллаху теаля.” Повишавайки глас, още веднъж рече: “Ето го Султана на Вселената... Ето го Пейгамбера на Създателя на световете... Ето го Най-великия Пратеник, изпратен като милост за световете...” Курайшитите се изненадаха и рекоха: “Вижте колко е ценен Мухаммед за този монах!”

 Бахира тогава се обърна към Ебу Талиб и му заръча: “Това е последният от пейгамберите и най-великият измежду тях. Религията му ще се разпространи навсякъде и ще отмени всички предишни. Не води това дете в Шам! Израилтяните са му врагове. Страхувам се да не му навредят. Аллаху теаля от всички общности и последно от общността на Иса (алейхисселям) е взел обет, че те ще съобщят за идването на последния и най-велик от всички пратеници.”

   След думите на Бахира, Ебу Талиб се отказа да продължи към Шам. Продаде стоките си в Бусра и се върна в Мекка. Думите на монаха цял живот кънтяха в ушите на Ебу Талиб, който още повече заобича Пейгамбера ни (алейхисселям) и до края на живота си стана негов помощник.