Untitled Document

МЕНКЪБЕ...............................НАМАЗЪТ, КОЙТО СПАСЯВА ОТ АРЕСТА

Хорасанския валия Абдуллах бин Тахир бил много справедлив човек. Жандармерията му заловила няколко крадци и му съобщили за случая. Един от крадците избягал. Един железар от Хират бил отишъл на Нишапур. И след време, една вечер, когато се връщал в дома си бил задържан. Заедно с крадците бил заведен при валията. Той заповядал да ги арестуват. Железарят в ареста взел абдест и изпълнил намаза си. Протегнал ръце и се помолил: “О, Аллах мой! Спаси ме! Само Ти знаеш, че аз съм невинен. Само Ти можеш ме спасиш от тъмницата. Спаси ме, о, Аллах мой!” Валията през нощта сънувал, че четирима души събарят престола му, в този момент се събудил. Взел абдест и изпълнил два рекята намаз. Отново заспал. И сънувал как тези хора отново събарят престола му и се събудил. Разбрал, че е наказал невинни хора.

О, Аллах мой! Само ти си велик! Твоето величие е такова, че малки и големи при нужда само на Теб се молят. Само уповаващите се на Теб, постигат желанията си.

И още същата нощ извикал директора на затвора и го попитал, дали има невинен сред арестантите. Директорът му отговорил, че не знае. Но един от тях непрекъснато кланял намаз и се молил. Проливал сълзи. И тоз час го довели при валията. Валията го разпитал и веднага разбрал, че е невинен. Поискал да му се извини. Дал му хиляда сребърни монети и му казал да го намери при нужда. Железарят отвърнал: “Аз ти простих и приех твоя подарък. Но няма да идвам и да искам от теб каквото и да е било”. Валията попитал защо, и получил следният отговор: “Как да оставя своя Повелител, който за такъв беден човек като мен, няколко пъти събаря престола на султан като вас? Как може да оставя Него и да искам от някой друг? Чрез молитвите, които отправих след намаза, Той ме спаси от мъки и страдания. Изпълни толкова много мои желания. Тогава как мога да търся упование при други? Докато моят Повелител, е разтворил вратите на съкровищницата на безкрайната благодат, сложил е софрите на безкрайните благодеяния пред всички нас, тогава как мога да се обръщам към някой друг? Кой е поискал от Него и не му е дал? А щом не знаеш как да си поискаш, няма да ти дадат. Ако не застанеш пред Него с едеб (както е прилично), няма да постигнеш милостта му.”