СОХБЕТ...........................................................................ДАВАНЕ НА ЗЕКЯТ

В Исляма зекят е даване на определена част от имуществото, което е достигнало до нисаб (определена граница), на мюслимани, които са обявени в Куран-и керим. Когато се дава задължителната милостиня (зекят), се постъпва без даващият да натяква това. И в четирите мезхеба има четири вида зекят - за злато и сребро; за търговски стоки и за животни, пасли през по-голямата част от годината на пасище и чието месо е халял да се яде. Освен това се дава зекят и на земеделската продукция. Този зекят се нарича ушр и се дава веднага след прибиране на продукцията. Другите три вида зекят се дават, след като е изминала една година от достигането до границата, наречена нисаб.

Условията, при които зекятът става фарз:

1. Да бъде мюслиманин.

2. Да бъде умствено и полово зрял (балиг).

3. Да бъде разумен.

4. Да бъде свободен.

5. Да притежава имущество придобито по честен път (от халял), колкото нисаба на зекята.

6. Имуществото, което притежава да бъде повече от неговите задължения (кредити) и нужди.

След като зекята стане фарз за един човек, ако той не си дава зекята на бедните или ако има задължения (кредити), да раздава садака и да извършва добрини, това се явява грях. Понеже за него е фарз да дава зекят и да изплати задълженията си. В книгите “Хадика” и “Берика” се казва: Тези, които харчат парите си за харам (забранени) неща или пилеят имуществото си, на тях не е джаиз (допустимо) да се дава зекят и садака. Защото да се подпомага извършването на харам също е харам.