СОХБЕТ............................................................НА КОГО СЕ ДАВА ЗЕКЯТ?

Зекят се дава на следните групи хора:

1. Мискин – мюслиманина, който освен нафака (препитание) за един ден, няма никакво друго имущество.

2. Бедни, които не притежават пари и имущество колкото нисаба на Курбана.

3. Длъжници, които са мюслимани.

4. Служители, които са натоварени да събират зекят и ушр (колкото възнаграждението им).

5. Тези, които в друга страна са бедни, дори в родината си да са богати.

6. Тези, които са тръгнали на джихад и хадж и са станали нуждаещи се.

7. Робите, които трябва да изплатят определена сума на господарите си, за да получат свобода.

8. Кяфирите наречени Мюеллефе-и кулюб, сега няма такива.

  Този, който има имущество повече от нафаката (средствата за съществуване), но по-малко от нисаба (границата определяща количество имущество за) курбана, той се нарича беден. Този, който се занимава с изучаване на знанията за Исляма и учи другите на тях, дори да притежава нафака за четиридесет години, той може да взема зекят. Парите, които се дават за зекят не може да бъдат използвани за строеж на джамии, за хадж и джихад. С тях не може да се купи кефен на покойника. Богатият не може да дава зекят на майка си, баща си, децата си и на съпругата. По-добродетелно (по севаб) е да даде зекят на братята (сестрите), снахата, зетя, свекър, свекърва, чичо, леля, вуйчо и вуйна. На бедния трябва да се дава зекят по-малко от границата нисаб. Но ако има семейство, може да се даде толкова, че зекята за всеки един от тях да не надвишава нисаба. Зекят не се дава на тези, които пилеят, разхищават имуществото и го използват за харам (забранени) неща. Сеййидите (родствениците на Пейгамбера ни Мухаммед алейхисселям) сега не получават своя дял от имуществото, завоювано при победа над враговете, поради това и на тях се дава зекят.