СОХБЕТ……………………………………………………ЕСХАБ-И КИРАМ (2)

Да споменаваме с обич и уважение всички от Есхаб-и кирам, които са жертвали живота и имуществото си в пътя на Ресулюллах, за нас се явява ваджиб (задължение). Да се говори за тяхното високо положение без нужното уважение в никакъв случай не е позволено. Да се споменават техните имена без необходимото уважение е голямо невежество и заблуда.

Този, който обича Ресулюллах, трябва да обича и всички от Неговия Есхаб. Защото в хадис-и шериф се казва: “Този, който обича моя Есхаб, ги обича, защото обича мен. Този, който не обича тях, не обича и мен. Този, който нарани тях, е наранил мен. А наранилият мен, е наранил Аллаху теаля. А наранилият Аллаху теаля, разбира се, че ще види изтезание.” В друг хадис-и шериф се казва: “Когато Аллаху теаля поиска да стори добро на някого от моята общност, Той поставя в сърцето му любов към моя Есхаб и той ги обича, както обича себе си.” Когато почина Пейгамберът ни, в този ден в град Медина броят на Сахабиите бе тридесет и три хиляди. А общият им брой далеч надхвърляше числото сто двадесет и четири хиляди.