МЕНКЪБЕ……………………….……..ПОВИКЪТ НА ШЕЙТАНА ЗА НАМАЗ

Байезид-и Бистами “куддисе сиррух”, който е от големите евлии, една нощ заспа тежко и не можа да се събуди за сутрешния намаз. Толкова много стена и плака, че дочу един глас да му казва: (О, Баязид! Опростих ти тази небрежност. С изобилието на този плач ти давам севаб за седемдесет хиляди намаза). След няколко месеца отново заспа тежко. Този път дойде Шейтана, хвана благословеният му крак и го събуди. Каза му: (Стани, ще изпуснеш намаза!) Хазрети Байезид-и Бистами попита: (О, проклетнико! Ти как може да извършиш такова дело? Ти се стремиш всеки да изостави намаза, да пропусне неговото време. Защо мен ме събуди?) Шейтанът отговори: (Деня, в който беше пропуснал сутрешния намаз, ридаейки беше спечелил седемдесет хиляди севаба (награди) за намаз. И днес като се замислих за това, аз те събудих, за да получиш севаб само за един намаз. И да се лишиш от седемдесет хиляди севаба.)

СОХБЕТ…………………………………………..…НЕДЖРАНСКИЯТ МОНАХ

Един ден при Абдулмутталиб (дядото на Мухаммед (алейхисселям)), който седеше до Кяабе, дойде някакъв монах от Неджран и започна да говори. По едно време каза: “От своите книги научихме признаците на последния Пейгамбер, който ще излезе измежду синовете на Исмаил (алейхисселям). Тук [т.е. Мекка] е родният му град. Признаците му ще са такива и такива...” По това време Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) дойде при тях. Монахът започна внимателно да го оглежда. Доближи се до него, погледна очите му, гърба, краката и с удивление каза: “Ето го! Това момче от твоето потомство ли е?” Абдулмутталиб отговори: “Той ми е син.” Монахът от Неджран възрази: “Според написаното в нашите книги, баща му трябва да е умрял.”

 След като Абдулмутталиб обясни, че баща му Абдуллах бe починал още преди да се роди детето, монахът потвърди: “Сега каза истината!” След тази случка Абдулмутталиб каза на синовете си: “Свидетели сте на казаното за сина на брат ви Абдуллах. Грижете се за него и го пазете!”