СОХБЕТ..................................................................КЛАНЯНЕ НА НАМАЗ (2)

Намаз, който не отдалечава човека от злините не е правилен намаз. Той е привиден намаз. Човек, докато се научи да кланя правилен намаз, не трябва да се отказва и от формалния намаз. Ислямските учени повеляват: “Едно нещо, ако не се изпълнява цялостно, не бива да се изоставя изцяло”. Притежателят на безкрайната щедрост Аллаху теаля, може да приеме външното (привидното) за правилно. Не трябва да се казва: “Ако не се кланяш правилно, по-добре въобще да не се кланяш”. В подобен случай трябва да се каже: “Извършвай намаза правилно” - и да се поправят грешките. Трябва да се схване тази тънкост.

Необходимо е намазите да се кланят с джемаат. Да се кланят с джемаат (колективно) е по-голям севаб, отколкото самостоятелно. По време на намаза с всеки орган да се изразява покорност и сърцето да изпитва боязън от Аллаху теаля. Единствено намазът може да спаси човека в този и отвъдния свят от беди и неволи. Аллаху теаля, в началото на сура Мю’минун по смисъл повелява: “При всички случаи, Мю’мините ще се спасят. Те кланят намазите си със смирение”.

Ибадетите, които се извършват в опасна обстановка са многократно по-значими. Така също извършването на ибадет от млади хора е по-ценно. Защото те не се поддават на лошите искания на нефса и побеждават нежеланието му да прави ибадет.

   В младежките си години, човекът има три вида врагове, които му пречат да изпълнява ибадетите: шейтанът, нефса и лошият другар. В началото на всички беди е лошият приятел. Младият човек, ако не се съобразява с тях и изпълнява стриктно намаза и не изоставя ибадетите си, става много драг. Спечелва повече севаби в сравнение с ибадета на възрастния човек. За малко ибадет (служене), получава голямо възнаграждение.