МЕНКЪБЕ…………………………………….…….МЕЛЯИКЕТО И ШЕЙТАНА

Дъхйе-и Келби от Есхаб-и кирам, беше много красив. Джебраил  алейхисселям  много  пъти  идваше  при  Ресулюллах  (салляллаху  алейхи  ве  селлем), преобразен като него.

Един ден, когато отново дойде в този вид, Хазрет-и Хасан и Хазрет-и Хюсеин помисляйки го за Дъхйе, дотичаха до  него,  пъхнаха  ръцете  си  в  джобовете  му,  но  нищо  не намериха.  Ресулюллах  (салляллаху  алейхи  ве  селлем) каза:

- О, братко Джебраил! Тези действия на внуците ми не ги смятай за грубост и неуважение. Помислиха те за Дъхйе. А той, когато дойде им носи подаръци. И те вземат подаръците. Така са свикнали.

Джебраил  алейхисселям  се  натъжи,  каза  си: “След като Дъхйе идва с подаръци, не може аз да идвам без подарък”. Веднага донесе от Дженнета един салкъм грозде и един нар, и ги подари на децата. Те  взеха  подаръците и  продължиха  да играят. В това време през вратата на Месджида, влезе един стар човек с бяла брада, бастун в ръце, целият прашен и каза:

- Гладен съм, дайте ми нещо да ям.

Хазрет-и Хасан и Хазрет-и Хюсеин му отнесоха плодовете и когато ги подаваха, Джебраил алейхисселям скочи на крака и каза:

- Не му давайте нищо на този проклетник. Той е шейтана. Дженнетските блага са забранени за него. Махай се оттук! – и изгони шейтана.