МЕНКЪБЕ....................................................................СТОНЪТ НА СЛАВЕЯ

Когато Ибрахим (алейхисселям) беше хвърлен в огъня, всичките меляикета, диви животни и птици заплакаха и се събраха наоколо, да търсят начин как да му помогнат. Измежду тях имаше едно мъничко славейче. Тъкмо щеше да се хвърли в огъня, Аллаху теаля, повели на Джебраил (алейхисселям):

- Хвани тази птица и я попитай какво иска?

Джебраил (алейхисселям) хвана птичката, попита я за нейното желание, тя каза:

- Хвърлят в огъня Халилюллах. След като не мога да го спася, нека и аз да изгоря с него.

Джебраил алейхисселям след като съобщи това на Аллаху теаля, Той повели:

- Какво ще пожелае от мен, тази птичка?

Славеят каза:

- Нямам друго желание на този свят, освен да споменавам името на Аллаху теаля. Чух, че Той има хиляда и едно имена. Сто и едно от тях знам. Искам да знам и другите деветстотин от прекрасните Му имена.

Аллаху теаля, изпълни желанието на птичката. И сега славея, чурулика по равнините и полята споменавайки името на Аллаху теаля.

След като огънят на Немруд се превърна в градина от цветя, славейчето кацна на розовото дръвче и започна да пее. От тогава до Съдния ден, обикна и се влюби в розата.