СОХБЕТ……………………..…………...СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ИСЛЯМА

Ебу Убейде бин Джеррах (радияллаху анх) главнокомандващ на ислямските войски, които разбили огромните армии на кесаря Ираклий. Той карал глашатаи да провъзгласяват на ромеите заповедите на халифа Омер (радияллаху анх) във всеки завладян град. Когато завладял Хумус, казал: “О, ромеи! С помощта на Аллаху теаля и заповедта на халифа ни Омер ние превзехме и този град. Вие сте свободни в търговията, работата и поклоненията си. Няма да посягаме на вашия имот, живот и чест. Справедливостта на исляма ще се приложи и към вас по същия начин. Всички ваши права ще бъдат зачитани. Ние ще ви защитаваме срещу нападения от външен враг, подобно на мюсюлманите. Както от мюсюлмани събираме зекят за животните и ушр - в замяна на услугата ни - така искаме и вие да ни плащате джизя веднъж годишно. Аллаху теаля ни заповядва да ви служим и да вземаме джизя.” [Размерът на джизята е 40 гр. сребро от бедните, 80 гр. от средната класа и 160 гр. от богатите, или пък стоки, или продукция от зърнени култури на съща стойност. Жените, децата, болните, твърде бедните, старите и хората на религията не се облагат с джизя.] Византийците (ромеите) в Хумус давали джизя с желание и я предавали на Хабиб бин Муслим, началникът на Бейт-ул-мал (държавната хазна). Когато Ебу Убейде (радияллаху анх) научил, че Ираклий събира войска от цялата страна и се готви да атакува Антиохия, решил, че войниците в Хумус също трябва да се присъединят към силите в Йермук. Той накарал служителите в града да оповестят на хората следното: “О, християни! Обещах да ви служа и защитавам. В замяна взех джизя от вас, но сега, след като получих нареждане от халифа, аз тръгвам да помагам на братята си, които ще се сражават с Ираклий. Няма да успея да спазя обещаното. Ето защо елате и вземете обратно всичко каквото сте дали на Бейт-ул-мал! В регистъра ни са написани вашите имена и даденото количество.” Същото се повторило и в повечето сирийски градове. Виждайки тази справедливост и милост от мюсюлманите, християните празнували, че се спасяват от жестокостите и мъченията на византийския император. Пролели сълзи от радост. Повечето от тях на драго сърце станали мюсюлмани. Дори със собствено желание шпионирали ромейската армия и докладвали всичко на вярващите. По този начин Ебу Убейде (радияллаху теаля анх) се информирал ежедневно за всички действия на войските на Ираклий. Тези ромейски шпиони изиграли голяма роля във великата победа в Йермук. Сформирането и разширяването на ислямската държава никога не ставало с нападения и убийства. Голямата и основна сила, която поддържала тази държава и я пазела в съществуване, била силата на вярата и силата на справедливостта, добротата, правдата и саможертвата в исляма.”