СОХБЕТ…………….………….……ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУМАТА “КЪСМЕТ”

Само в случай, когато мюсюлманинът не може да постигне успех, след като е използвал разума си, прибягнал до всички възможни средства и е работил с всичка енергия, за да извърши някое дело, то тогава той не трябва да изпада в отчаяние и да е доволен от своята съдба, полза само от делата, които е извършил, работейки [с ихляс, те. в името на доволството на Аллаху теаля].”

   Понякога хората не могат да постигнат точно това, което искат, въпреки че са работили усилено и са прибягвали до всички възможни средства. Ето тогава те признават, че съществува някаква сила, която не зависи от тях и играе основна роля в живота и успехите на хората, и ги напътва. Ето това се нарича “късмет” (съдба). Съдбата същевременно е голям източник на утеха. Един мюсюлманин, който казва: “Аз изпълних моето задължение, но какво да направя, такъв ми е бил късметът”, не губи надежда и продължава да работи със спокойно сърце, дори и да не постига успех в някое начинание. Смисълът [т.е. значението дадено от учените по тефсир (тълкувание)] на пети и следващите айети (знамения) в сура Инширах е: “С трудността без съмнение има и леснина. Да, с трудността без съмнение има и леснина. И когато приключиш дадена работа - започни друга - и искай желанието си само от своя Господар.” Това означава, че е необходимо да се продължава работата и да не се изпада в безнадеждност, въпреки неуспеха. За разлика от това, човек от друга религия, който отдава значение само на материалното, или някой атеист, който не вярва в нито една религия, веднага губи надежда, смелост, желание за работа и спира да работи при подобна ситуация. Хората по цял свят започнаха да вярват в “съдбата” след Втората световна война. В много европейски и американски медии се изтъкна: “Колко вярно нещо е “съдбата”, както казват мюсюлманите. Без значение колко сме работили, не било възможно да се променят събитията.” Човек ако се срещне с някакво нещастие, загуби близък или имота си, може да намери утеха само с вяра в съдбата (късмета) и доверие към Аллаху теаля [това се нарича “тевеккюл”], и връщане към ежедневието. Доверието към Аллаху теаля е най-големият източник на утеха. Но да повторим пак, че преди да се прави тевеккюл, задължително трябва да се изпълняват повелите на исляма, да се използва разума, да се прибягва до всички възможни средства и да се търси лек за всеки проблем.