СОХБЕТ…………………..….…ИМА ИСЛЯМ ТАМ, КЪДЕТО ИМА ЗНАНИЕ

   На много места в Коран-и керим се повелява знанието и се хвалят учените. Например в 9-о знамение на сура Зумер се казва, меал: “Може ли да са равни знаещите и незнаещите? Знаещият разбира се, че е ценен.

   Думите на Пейгамбера ни (салляллаху теаля алейхи ве селлем), които хвалят и насърчават знанието, са толкова многобройни и известни, че немюсюлманите също ги знаят. Например в книгите “Ихйа-ул-улйум” и “Мев-ду’ат-ул-улйум”, изброявайки достойнствата на знанието, е написан и хадис-и шерифът: “Вземете знанието дори да е в Китай.” Това означава: “Отидете и учете знание дори то да е на най-далечното място на света и дори да е при неверници!” В друг хадис-и шериф се заявява: “Учете знание и работете от люлка до гроб.” Това означава, че дори старец на осемдесет години, с единия крак в гроба, трябва да работи. Ученето е ибадет (поклонение). Веднъж Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Работете за отвъдния свят, като че ли ще умрете утре, а за земния, като че ли няма да умрете никога.” В други хадис-и шерифи се казва: “Малко ибадет (поклонение), сторено със знание е по-добро от много поклонения, изпълнени без знание.” и “Сатаната се страхува повече от един учен, отколкото от хиляда невежи абиди [хора, изпълняващи много ибадети].”

   В друг хадис-и шериф Пейгамберът ни (салляллаху теаля алейхи ве селлем) казва: “Има ислям там, където има знание. Има неверие там, където няма знание!” И в този хадис-и шериф се повелява знанието. Всеки мюсюлманин първо трябва да научи своята религията и после да придобие знания за земния живот.

   Не може да се твърди, че ислямът е враждебен към науката. Науката е “наблюдаване на създанията и събитията, тяхното проучване и стремеж да се повтори (направи) същото, полагайки усилие за това.” Всички тези три стъпки са повелени в Коран-и керим. За мюсюлманите е фарз-и кифайе да усвоят научните знания, да работят за изкуството и за направа на най-модерни оръжия. Религията ни заповядва да се трудим повече от враговете.