СОХБЕТ……………………..…………………НАЙ-ДОЛНИТЕ СРЕД ХОРАТА

В тридесет и трето писмо имам Раббани (рахметуллахи теаля алейх) пише: “Пейгамберът ни (салляллаху теаля алейхи ве селлем) казал: “В Съдния ден човекът, на когото ще бъде дадено най-голямото мъчение, ще е учен, който не се е възползвал от знанията си.” Няма ли да е вредно знанието, което е хвалено от Аллаху теаля и най-ценно сред всичко, за онези, които го правят средство за постигане на материални облаги, постове и власт? Въпреки това отдадеността към земното [всичко онова, което кара човек да забрави за Господаря си] е нещо, което Аллаху теаля не обича изобщо. Ето защо много грозно е да се използва знанието, ценено от Аллаху теаля, по не харесван от Него начин. Това е равносилно на обезценяване на оценените и оценяване на необичаните от Него неща. Или по-ясно казано, това е опълчване на Аллаху теаля. Преподаването на уроци по религия, изнасянето на лекции, писането и публикуването на книги и списания, ще бъде полезно само ако са правени в името на доволството на Аллаху теаля, а не за постигане на позиции, имущество или слава. А признакът на това чисто възнамерение е неотдадеността към земното. Хората на религията, които са изпаднали в тази беда, са всъщност хора на земното. Това са лошите учени. Те са най-долните сред хората. Те са крадците на религия и вяра. Въпреки това те приемат сами себе си за ислямски учени, за хора на отвъдното и за най-добри сред хората. Аллаху теаля в 18-о и 19- о знамение на сура Муджаделе казва за тях, меал: “Те се мислят за мюсюлмани, но в действителност са изключително големи лъжци. Шейтанът ги е завладял. Не се сещат за Аллаху теаля и не споменават името Му. Последвали са шейтана и са станали шейтани. Ала знайте, че привържениците на шейтана загубиха. Хвърлиха се в безкрайно мъчение, оставяйки вечното щастие.” Един от големците видял, че шейтанът седи и бездейства. Отишъл при него и попитал защо не се занимава с мамене на хората. Шейтанът в отговор казал: “Лошите учени в наше време, представящи се като хора на религията, толкова много ми помагат при отклоняване на хората от правия път, че няма нужда да върша това важно дело.” В действителност днешната отпуснатост при изпълняване на повелите на исляма и отдръпването на хората от религията, са заради думите и писанията, казани под завесата (под маската) на религията, и от неправилните намерения на тези двуличници. [Истинските хора на религията имат три качества: притежание на разум, притежание на знание и притежание на религия. Човек на религията, който притежава и трите качества, се нарича “ислямски учен”. Ако едно от тези качества липсва - не може да се има доверие в думите на такъв човек. Един мюсюлманин, за да стане ислямски учен, трябва да бъде специалист в научните и религиозните знания.].