СОХБЕТ.............................................................ВАЖНО НАСТАВЛЕНИЕ (2)

Както има специалисти по въпросите, засягащи човешкото тяло (т.е. специалисти по здравето), така има и специалисти в религията. Въпреки че ти казваш, че е разумно да се следва наставлението на лекаря, то тогава защо не приемаш за разумно и следването на наставленията на специалистите в религията. Това (твое поведение) не е възможно? Разумен е този, който следва наставленията на специалиста (лекаря). На кой лекар? На който и да е (от посочените). Ако е лекарят на тялото, на него ще кажеш “Добре”, а ако е лекарят на религията, то тогава на него също ще кажеш “Добре!” Специалистите в религията са мезхеб имамите ни и суннитските учени.

   Учените, подготвящи лекарството за уджба (харесването на собствените ибадети и възгордяването с тях), са суннитските учени. Обаче, понеже тези болни хора не знаят за болестта си и се смятат за здрави, то те не приемат наставленията и знанията на тези лекари, и остават в беда. Тези учени предлагат лекарствата така, както са ги взели от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), без да ги променят. Невежите и твърдоглавите смятат, че учените сами си ги изготвят. Такива хора си мислят, че са по правия път и харесват себе си.

СОХБЕТ...............................................................СМЪРТТА Е НЕИЗБЕЖНА

   Възможно ли е да се избегне смъртта? Разбира се, че не! Никой дори една секунда не може да живее повече от определеното. На когото му дойде краят умира. Докато се отворят и затворят очите тя е дошла. В едно знамение на Куран-и керим по смисъл се повелява: “И когато им дойде отреденото време за смъртта, нито могат да го забавят с един час, нито изпреварят.” Аллаху теаля, когато е решил, човекът оставя всичко, деца, покъщнина, имот и умира. Аллаху теаля знае ние на ден колко пъти вдишваме и издишваме. Аллаху теаля знае всичко за нас. Той няма нищо, което да не знае. Ако животът ни е преминал с ибадети, накрая ще постигнем щастието. Аллаху теаля повели на Азраил “алейхисселям”: “На приятелите Ми душите вземай леко, а на враговете Ми с трудност!” Каква хубава вест е това за вярващите. А за тези, които са лишени от вяра, какво голямо нещастие.