МЕНКЪБЕ..................................................СВИТЛИНАТА НА КАНДИЛОТО

Една нощ, Байезид-и Бистами хазретлери с една част от учениците си, отиде на гости у един познат. Домакина, за да осветли къщата запали кандилото. Байезид-и Бистами хазретлери попита домакина:

- Има нещо странно в това кандило. Гори, но не дава достатъчна светлина. Каква е мъдростта?

- Ефендим! Това кандило го взехме назаем за една нощ от съседите. Вие ни дойдохте на гости, тази нощ е втора, може би затова така гори.

Байезид-и Бистами хазретлери, изгаси кандилото и каза:

- Веднага занесете и върнете кандилото на собственика! Ако не им трябва, поискайте го назаем за още една нощ!

Домакина взе кандилото и го занесе на комшията. Разказа за случилото се, взе наново тяхното съгласие и се върна обратно. Пак запалиха кандилото и стаята много добре се осветли. Байезид-и Бистами хазретлери повели:

• Ето сега има много добра светлина.

 

СОХБЕТ..............................................АБДЕСТА, КОЙТО СПАСИ МОНАХА

Имам-ъ Джафер-и Садък хазретлери, когато вървеше, видя по пътя храм на един монах. Мина му мисълта, да отиде и да направи наставление на монаха, възможно е да стане мюслиманин. Отиде в храма. Вратата беше затворена. Извика. Монаха отговори и след малко отвори вратата. Имам-ъ Джафер-и Садък хазретлери, след като влезе вътре, попита монаха:

- Когато ми даде отговор, защо не отвори вратата?

- Като чух твоя глас, почувствах страх в сърцето си. Станах и взех абдест. Защото бях чел в Стария завет: "Който се страхува от някого или от нещо друго, да вземе абдест, нищо не може да му навреди. Никой не може да му стори зло."

   Джафер-и Садък хазретлери, след като чу от монаха тези слова, много се учуди. Разказа му за Исляма. Сърцето на монаха прогледна, изпита голямо желание да стане мюслиманин и веднага там на място, произнасяйки Келиме-и шехадет прие Исляма.