РАЗКАЗ..........................................НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА ПРАВИТЕ ИЗВОДИ!

Имало в едно село, един възрастен беден човек... Той имал приказен бял кон, та кралят бил готов да даде почти цялата хазна на кралството, за да притежава коня, но въпреки това, стареца не се съгласявал да го продаде...

Казвал:

- Този кон не е само кон за мен. В същото време е и мой приятел. Човек, може ли да продаде приятеля си?

Една сутрин става и гледа, коня го няма... Хората, събрали се при стареца, казали:

- То се знаеше, че няма да оставят коня на теб и ще го откраднат. Ако беше го продал на краля, до края на живота си, щеше да живееш, като бей.

- Почакайте! Не бързайте да правите изводи! Само коня се изгуби. Това е истината за сега. За по нататък не се изморявайте. Изгубването на коня да ли е за зло, или за добро, още не знаем.

Селяните му се изсмели гръмко. Не минали и петнадесет дни, една нощ коня се завърнал, заедно с още дванадесет диви коне.

Селяните се извинили на стареца:

- Ти излезе прав. Изгубването на коня, стана голямо благоденствие за теб. Сега имаш цяло стадо коне.

- Пак бързате да правите заключения. Кажете само, че коня ми се е върнал. Това е действителността за сега. По нататък, какво ще стане не се знае.

След една седмица по-късно, единствения му син, при опит да обязди един от конете, паднал и си счупил крака.

Селяните пак дошли при стареца:

- Отново си прав. Сина ти, дълго време ще лежи болен. Няма кой да се грижи за теб. Сега си в още по-трудно състояние.

- Вие сте се заразили от болестта, да правите прибързани изводи. Не знаете края му до къде ще иде...

След няколко седмици, огромна вражеска войска, нападнала тази страна. Краля, извикал във войската всички младежи, които могат да носят оръжие. Служебните лица, взели за войници, всичките младежи от селото с изключение на сина на стареца. Селото било обзето от скръб. Защото, нямало шанс да спечелят войната.

Селяните, отново дошли при стареца.

- Пак ти излезе прав. На сина ти крака може да е счупен, но поне е при теб. Нашите може би никога няма да се върнат. Счупването на крака му, е бил голям шанс, а не злощастие.

Този път, стареца им дал следния отговор:

- Вие продължавайте да правите прибързани изводи! Когато се затвори една врата, тогава се отваря друга. Никой не знае, къде и кога, какво ще стане. Единствено Аллаху теаля знае нещата, които ще се случват занапред.