СОХБЕТ........................................................................КАКВО Е СМЪРТТА?

Причината за желанието да се иска дълъг живот е пристрастието към земните наслади, забравянето за смъртта и лъжливата самонадеяност, идваща от здравето и младостта. За да се спаси от тази болест, трябва да се премахнат причините. Трябва да мисли, че смъртта може да дойде всеки момент. Човек трябва да знае вредите на желанието да се живее дълго и значението да се сеща често за смъртта. В хадис-и шериф се казва:

“Сещайте се много за смъртта. Сещането за нея предпазва от вършене на грехове и става причина за отбягване на вредните за ахирета неща.”

Смъртта не е изчезване. Смъртта е прекратяване на връзката на душата с тялото. Тя е напускане на тялото от страна на душата. Смъртта е превръщане от едно в друго състояние. Тя е като преселване от една къща в друга. Хазрети Омер бин Абдулазиз казва: “Вие сте създадени за вечността, безкрайността. Само се премествате от една къща в друга.” Смъртта за вярващия е дар, благодеяние. А за грешниците е нещастие. Човекът не я иска. Той иска да живее. Обаче, смъртта е по-добра от раздори и интриги. Човек обича да живее. Обаче смъртта е хаирлия (полезна) за него. Благочестивият мюслиманин посредством смъртта се освобождава от земни мъки и теглила. А след смъртта на диктатори и угнетители, страните и хората получават спокойствие. Едно двустишие, съчинено след смъртта на диктатор:

   Да се освободи духът на вярващия от тялото е все едно пленникът да се освободи от затвор. След смъртта, благочестивият мюслиманин не иска да се връщат на този свят. Само шехидите искат да се върнат, защото още веднъж искат да вкусят мъченичеството (шехитлика). Смъртта е подарък за всеки мюслиманин. Гробът е мястото, където се пази вярата на един човек. А животът в гроба протича или като в цветущите градини на Дженнета, или пък като в рововете на Джехеннема.