СОХБЕТ...........................................................ПОДГОТОВКА ЗА СМЪРТТА

Да се спомня за смъртта е най-голямото наставление. Всеки, който вярва често да си спомня за смъртта е суннет. Честото споменаване за смъртта става причина да се изпълняват повелите и да се избегнат греховете. Отдалечава се от харамите. Любимият ни Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” повели: “Често си спомняйте за смъртта, която слага край на сладостите и забавленията”. Големите Ислямски учени бяха превърнали в обичай всеки ден по един път да се сещат за смъртта. От големите евлии Мухаммед Бехаеддин-и Бухари “куддисе сиррух” всеки ден по двадесет пъти си представяше себе си за умрял и че са го сложили в гроба.

Голямото желание е да се живее дълъг живот, ако желанието за дълъг живот е за извършване на ибадети за служба на вярата, е хубаво. Онези, които имат голямо желание за дълъг живот за земни наслади не извършват ибадетите си навреме. Не се покайват. Сърцата им са студени (жестоки). Не се сещат за смъртта. Не вземат поука от наставление и ва’з (беседи).

Онзи, който се стреми за дълъг живот губи времето си за земни неща, тича за пари и служба. Мисли само за удоволствията. Забравя ахирета.

В хадис-и шериф се казва:

“Умрете преди да сте умрели. Направете си равносметката преди да са ви я направили!”

“Ако и животните знаеха за нещата, които ще се случат след смъртта, така, както ги знаете вие, нямаше да може да намерите угоено животно за ядене.”

“Онзи, който ден и нощ се сеща за смъртта, в деня на Къямет ще бъде между шехидите”.