СОХБЕТ…………………………………………………………КАКВО Е ИМАН?

Иман означава да се повярва от все сърце и да се потвърждава с език това, което пейгамберите са донесли от Аллаху азим-уш­шан. Вярата в Мухаммед “алейхисселям” и изпълняването на да­дените от него указания се нарича ислям.

   Знанията за делата, които нашият Пейгамбер “салляллаху алей­хи ве селлем” е донесъл от Аллаху теаля, се наричат ислям или ахкям-и ислямиййе.

   Иманът е три  вида: Иман-и таклиди, иман-и истидляли  и иман-и хакики.

   Притежателят на иман-и таклиди не знае за фарзовете, ваджи­бите, суннетите и мустехабите. Вярва така, както е чувал от своите родители и извършва ибадетите така, както е виждал от тях. Има голяма опасност от губене на такава вяра.

   Притежателите на иман-и истидляли хем познават фарзовете, ваджибите, суннетите, мустехабите и харамите, хем спазват по­велите и забраните в исляма. Те хем познават знанията за вярата, хем ги учат на другите. Те придобиват необходимите знания от учени в исляма или книги илмихали. Вярата на такива хора е силна.  

   Притежателите на иман-и  хакики (съвършена вяра) не биха отрекли Аллаху теаля дори целият свят да отрече, и, едновремен­но с това, в сърцата им не биха се появили никакви колебания и съмнения. Тази вяра е като вярата на пейгамберите и е по-ценна от другите два вида.

   Повелите и забраните в исляма са свързани с делата, а не вяра­та. Само с вяра може да се отиде в Дженнета, но само с дела (без вяра) не може. Вярата е ценна и без делата, но делата без вяра не се приемат. Делата, ибадетите и добрините на неверниците няма да имат абсолютно никаква стойност в Съдния ден. Вярата не може да се подари на друг човек, но севабите от делата могат. Вярата не може да се завещае, но могат да се завещаят дела, кои­то да се извършат след смъртта на завещалия. Човек, който не из­пълнява дела (заповедите и забраните на исляма), не става кяфир (не напуска исляма), но онзи, който отрича вярата или не отдава значение на делата и ибадетите в исляма, става. Делата могат да бъдат опростени за онези, които имат извинителна причина, но вярата не може да бъде опростена за никого.

   Вярата, която  всички пейгамбери  са съобщавали  на техните общности,  е  еднаква.  Различия  има  само  в  заповедите  и забраните, засягащи делата.