СОХБЕТ……………….…………………ДЕЛАТА НЕ СА ЧАСТ ОТ ВЯРАТА

В четиридесет и третия стих на известната касида “Емали” се казва: “Изпълняването на фарзовите ибадети не е част от вярата.” Имам а’зам Ебу Ханифе е казал, че делата не са част от вярата. Иман означава да се вярва. Човек не може да вярва малко или много (той или вярва, или не). Ако ибадетите бяха равносилни на вярата, тогава тя щеше да намалява или на-раства. Вярата няма да бъде приета, след като (на последния дъх) завесата се повдигне от очите и се видят мъченията (в отвъдното). Вярата на тези, които умират мюсюлмани, е само в сърцето. В този момент не може да се извърши поклонение. Ето, това е наречено “иман” в свещения айет. В много от знаменията (на Коран-и керим) е заповядано на вярващите да вършат поклонения. Оттук става ясно, че делата са отделни от вярата. Освен това, в Коран-и керим се казва: “Вярващите и вършещите праведни дела.”, това показва, че делата са различни от вярата. Свещеният айет със смисъл “Тези, които вършат праведни дела, бивайки мюсюлмани” ясно разкрива, че делата са отделни от вярата. Защото условието трябва да бъде нещо различно от онова, което зависи от условието. Единодушно е оповестено, че онзи, който умре, веднага след като стане мюсюлманин, без да е имал време да извърши каквито и да било ибадети, ще е умрял като мюсюлманин. В благословеният хадис с Джибрил е заявено, че иманът се състои само от вяра.

   Много преди тях, имам а’зам Ебу Ханифе “рахметуллахи алейх” е предоставил нужната информация като  отговор  за тях. Казал  е, че  под  “увеличаване  на вярата” се има предвид продължителността, трайността на вярата. Имам Малик “рахиме-хуллаху теаля” е казал същото.

   Да се увеличи вярата означава да нарастнат нещата, в които трябва да се вярва. Например, Есхаб-и кирам първоначално са вярвали в малко неща. После, пристигайки нови заповеди, тяхната вяра е нараснала.

   Увеличаването на вярата се изразява в укрепване на сиянието на вярата в сърцето. Този блясък се увеличава чрез извършване на ибадети  и намалява чрез греховете. Подробна информация може да се намери в книгите “Шерх-и Мевакъф” и “Джевхерет-ут-тевхид”.

   “Един от сподвижниците не се е отказал да пие вино. Той е бил наказан с хад (биене). Когато няколко сахабии са го прокълнали, Расулюллах е рекъл: “Не го проклинайте, защото той обича Аллах и Неговия Пророк!” Уахабитите (несъзнателно) също потвърждават, че онзи, който извършва грехове, не става кяфир (защото ако пиенето на вино изкарваше от религията, както уахабитите твърдят, въпросният човек нямаше да бъде сподвижник). Този хадис-и шериф опровергава словата на уахабитите, че мюсюлманите, които извършват големи грехове и не изпълняват фарзовете, стават кяфири. Също  така  доказва, че  благословеният  хадис  “Онзи, който има вяра, не върши прелюбодеяние и кражба”, не се отнася за самата вяра, а за нейната сила.