СОХБЕТ………………………………..……………ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗИКИР

Онзи, който извършва зикир (споменава Аллаху теаля), се нуждае  от  четири  неща:  Потвърждение   (тасдик),  благоприличие (едеб), наслада (халявет) и почит.

Онзи, който не потвърждава, става мунафък. Онзи, който не проявява благоприличие, е ехл-и бид`ат. Онзи, който не про-явява искреност,  е  лицемер.  Онзи,  който  не  съблюдава  по-читта,  е фасък, а който отрича – кяфир.

Зикирът е три вида:

1. Зикр-и авам.

2. Зикр-и хавас.

3. Зикр-и ехас.

Зикр-и авам е зикирът на невежите. Зикр-и хавас е зикирът на учените, а зикр-и ехас е зикирът на пейгамберите.

Три са органите, чрез които се извършва зикир:

1. Зикир с език чрез изричане на Келиме-и шехадет.

2. Четене на тевхид, тесбих и Коран-и керим.

3. Зикир със сърце.

Зикирът със сърцето е три вида:

1.  Размишляване   върху   доказателствата,  признаците,  които имат отношение към качествата на Аллаху азим-уш-шан.

2. Размишляване върху доказателствата на повелите и забраните на исляма.

3. Размишляване върху тайните на творенията.

Учените в науката тефсир, тълкувайки сто петдесет и втори айет на сура Бакара, са оповестили, че Аллаху азим-уш-шан по смисъл казва: “О, раби Мои! Ако вие Ме споменавате с та’ат (актове на покорства към Аллаху теаля), Аз ще ви споме-на с милостта Си. Ако вие Ме споменавате с дуа (молитва), Аз ще ви спомена с приемане на дуата. Ако вие ме споменавате с поклонения, Аз ще ви спомена с Моя На`им (Дженнет). Ако Вие ме споменавате в уединение, Аз ще ви спомена на Махшера. Ако вие ме споменавате в недо-имък, Аз ще ви спомена с помощта Си. Ако вие ме споменавате с изпълнение на Моите заповеди, Аз ще ви спомена с напътствие в правилния път. Ако вие ме споменавате с вяр-ност и искреност, Аз ще ви спомена със спасе-ние (избавление). И ако вие Ме споменавате със сура Фатиха, Аз ще ви спомена с Моето състрадание.”

Улемите (ислямските учени) са дали информация за стоте ползи от извършването на зикир. Ние ще споменем за някои от тях:

Онзи, който прави зикир, спечелва доволството на Аллаху теаля и меляикетата. Натъжава шейтана. Сърцето му става нежно и състрадателно. Изпитва желание  и усърдие  спрямо  ибадетите. Мъката изчезва от неговото сърце и се разведрява. Лицето му засиява и придобива храброст. В сърцето му се настанява любовта към Аллаху теаля. За него се отваря врата към опознаване на Аллаху азим-уш-шан и получава фейз (духовни блага) от евлиите. В него се събират осемдесет прекрасни нрава.