СОХБЕТ......................................НОЩНОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ (МИРАДЖ) (3)

 Султанът на Вселената дойде дотук, придружаван от Джебраил (алейхисселям). После дойде една зелена Дженнетска постелка на име Рефреф, чиято светлина бе по-ярка от тази на слънцето. Рефреф даде селям на Хабибуллах (салляллаху алейхи ве селлем), а след това той се качи на нея. За миг се издигна на големи висоти, преминавайки през седемдесет хиляди завеси, наречени хиджаби. Преминаха през Кюрси, Арш и света на душите.

Когато Хабиб-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем) премина през хиджабите, той чу следното: “О, Мухаммед! Не се страхувай! Приближи се, приближи се!” После достигна до степента Кяабе-кавсейн. Достигна до висотите, пожелани от Аллаху теаля, по незнаен, неописуем и неразбираем начин. Видя  Аллаху теаля по безподобен, неописуем и невъображаем за нас начин, без Аллаху теаля да се намираше в определена посока или на определено място, защото Аллаху теаля е свободен (пречист) от недостатъка да се намира на определено място, за разлика от създанията. Той е свободен от време и пространство. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) разговаря с Аллаху теаля без посредник и без да участват органите на зрението и слуха. Сдоби се с блага, които не могат да се разберат и осъзнаят от нито едно създание.

 Тогава Аллаху теаля каза: “О, Любими Мой! Тази нощ си ми гост. Поискай от Мен каквото желаеш!” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Искам от Теб своята общност (я, Рабби)!”

 В преданието се съобщава, че Аллаху теаля повторил въпроса си седемстотин пъти и всеки път получавал същия отговор. Хак теаля го попита: “Все искаш своята общност!” Хабибуллах (алейхисселям) отговори: “Я, Рабби! Аз съм искащият, Ти си Даващият! Опрости на целия ми уммет в мое име!” Хак теаля му рече: “Ако тази нощ простя на твоя уммет, Моята милост и твоята чест няма да станат очевидни. Една част от тях опростих сега, а помилването на другите две части отлагам за Съдния ден. Тогава ти ще искаш, а Аз ще прощавам, докато станат очевидни Моята милост и твоята чест!”