СОХБЕТ…………..………..ЗАПОВЕДИТЕ И ЗАБРАНИТЕ НА ИСЛЯМА (1)

Повелите и забраните установени в ислямската религия се наричат “Ахкям-и шер’иййе” или “Ахкям-и ислямиййе”. Те се наричат още “Еф’ал-и мюкеллефин”. Те са осем на брой. Фарз, ваджиб, суннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и мюфсид.

1. Фарз: Фарз се наричат онези неща, които ги повелил Аллаху теаля ясно и категорично да се изпълняват в свещените айети. Изоставянето на фарза е харам (забранено). Този, който не вярва или пък го подценява, става кяфир. Фарзът бива два вида:

Фарз-и Айн: Това са фарзовете, които всеки мюслиманин станал мукеллеф лично трябва да ги изпълнява. Да се вярва, вземане на абдест, гусл (измиване на цялото тяло), кланяне на намаз пет пъти на ден, изпълняване на орудж в месец Рамазан, при забогатяване даване на зекят и извършване на Хадж (посещение на Мека и Медина). [Известни са тридесет и два фарза и петдесет и четири фарза.]

Фарз-и Кифайе: Онези фарзове, които при изпълнението им от няколко мюслиманина или само от един, другите се освобождават от отговорност. Такива са: произнасяне отговора на даден селям (поздрав), измиване на покойника (извършване на гасил), извършване на дженазе (погребален) намаз, наизустяване на целият Куран-и керим – ставане на хафъз, извършване на джихад, изучаване на религиозни и научни знания в повече отколкото са необходими в своята работа.

2. Ваджиб: Ваджиб се наричат онези предписания, изпълнението на които е задължително като фарз. Тези заповеди в Куран-и керим не са посочени ясно колкото фарза, а се утвърждават с косвени доказателства. Ваджиб са следните неща: изпълнение на намазите Витр и Байрам, колене на курбан от богатите, даване на фитра (милостиня). Силата на ваджиба се равнява на фарза, не изпълнението на ваджиб е тахримен мекрух. Този, който не вярва, че е ваджиб, той не става кяфир. Но който не го изпълнява заслужава Джехеннемски мъки.