СОХБЕТ………….НЕЩА, КОИТО СА ХАРАМ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ В СЪСТЯНИЕ НА ДЖУНУБ

В книгата “Ел-фикх-у алел-мезахибил-ербе`а” се казва: “За мъжете и жените, които са джунуб – преди да вземат гусюл абдест – е харам с единодушието на четирите мезхеба да извършат неща, които не са позволени без абдест. Например, харам е в със тояние на джунуб да се кланя фарзов или нафиле намаз. Ако не може да се намери вода или не може да се възползва от нея поради болест, трябва да се извърши тейеммум. В състояние на джунуб е сахих да се държи фарзов или нафиле орудж. Докосването и четенето на Коран-и керим е харам. Освен това, не е позволено да се докосва Коран-и керим и без абдест (дори да е налице гусюл абдест). В състояние на джунуб е харам да се влиза в месджиди (джамии). За опазване от злото на враговете или за извличане на закон е позволено да се изпълнят един два къси айета. Джаиз е да се влиза в месджид в това състояние с цел да се вземе кофа, въже или вода, или да се премине през него по най-бързия начин, ако няма друг път за минаване. С намерение за дуа може да се прочете един кратък айет, например Бесмеле. Ако такива хора трябва да влязат в месджида, за тях е необходимо да извършат тейеммум.”

МЕНКЪБЕ………………………………….…….ПРОГЛЕДНАЛИЯТ СЛЕПЕЦ

Великият ислямски учен Мевляна Шемседдин Мухаммед бин Хамза  Фенари “рахиме-хуллаху теаля”, първият  шейх-ул-ислям на Османската империя и муджеддидът на своето време, е ослепял от катаракта. Една нощ сънувал Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, който му заповядал: “Направи тефсир на сура Таха!” Молла Фенари отговорил: “Намам сила за тефсир във Вашето велико присъствие, а освен това, не виждам!” Тогава, изцерителят  сред  пейгамберите, преславният  ни  Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” извадил памук от благословената си дреха, напоил го със слюнката си и го поставил върху очите на Молла Фенари. Когато шейх-ул-ислямът се е събудил и намерил парчета памук на очите си, той ги взел и прогледал, и прославил и възхвалил Аллаху теаля. Запазил парчетата памук и завещал да му ги сложат на очите след смъртта му. Завещанието е било изпълнено, когато той е починал в Бурса през 834 [1431] г.