СОХБЕТ.....................................ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ОРУДЖА (3)

На двадесет и деветия ден от месец Ша`бан, веднага след залез слънце, над видимата линия на хоризонта в западна посока е ваджиб да се търси луната на месец Рамазан. Когато един справедлив мюсюлманин, т.е. неизвършващ големи грехове и придържащ се към ехли суннет, види луната в облачно или мъгливо време, трябва да съобщи това на съдията или валията. Ако те приемат неговите слова, навсякъде (по земното кълбо) започва месец Рамазан. В местата, където няма съдии и валии, ако един мюсюлманин види луната, то месецът Рамазан започва само за това определено място. Думите на ехли бид`ат и фасъците не се приемат. Ако времето е ясно, тогава много мюсюлмани трябва да съобщят че  са  видели  луната.  Ако  луната  не  бъде  видяна,  тогава  се приема, че месец Ша`бан приключва на тридесетия ден и на другият ден започва Рамазан. Месец Рамазан не започва с астрономическите изчисления на базата, на които се изготвят календарите. В книгите “Бахр”, “Хиндийе” и “Кадихан” се казва: “Ако мюсюлманин, който е пленен и отведен в немюсюлманска държава, извърши едномесечен орудж според таквима, без да знае за началото на месец Рамазан, може да е започнал един ден преди Рамазана или да е започнал говеене на втория ден на месец Рамазан, или пък да е започнал точно в първия ден на Рамазана. В първия случай той ще е започнал орудж един ден преди Рамазана и това ще доведе до (неправилното) празнуване на байрама през последния ден на Ра-мазана, взесто да се говее. Във втория случай няма да е държал орудж в първия ден на Рамазана и последният ден (мислейки, че още е Рамазан) ще е държал орудж на първия ден на байрама. И в двата случая той ще е държал орудж в двадесет и осем дни от месец Рамазан и останалите два ще трябва да ги навакса след байрама. В третия случай ще е съмнително дали началото и краят на месеца, в който е държал орудж, съвпадат с месец Рамазан. Оруджът в дните, които е съмнително дали са от месец Рамазан или не, не става сахих. Ето защо, тези два дни също трябва да бъдат наваксани”. Оттук се разбира че тези, които започват Рамазана не с виждане на луната, а съгласно подготвените календари  (таквими), след байрама трябва да държат два дни орудж с възнамерение за каза. Относно пресмятането на деня, в който започва месец Рамазан, са дадени обширни знания в книгата “Сеадет-и ебе-диййе”.

  Ибни Абидин “рахиме-хуллаху теаля” казва: “Когато времето е облачно, дори да се прочете езан, не бива да се прави ифтар (разговява), докато не се убеди, че слънцето е залязло. Ако се разговее преди иштибак-ун-нуджум, т.е. преди да се покажат много звезди на небето, се приема, че е спазено прибързването, избързването (за ифтар), което е мустехаб. Ако на едно място се види, че слънцето е залязло и се разговее, то тези, които се намират на по-високи места, например на минаре, докато не се уверят, че слънцето е залязло, не бива да правят ифтар. Това се отнася и за сабах намаз, и за сахур (заговяване).” В книгите по астрономия e показано, че стойностите в таблиците за темкина се променят според височината. Когато се изчисляват времената на всички намази, се използва само един темкин, чиято стойност е според най-високия връх (част) в дадената местност. В таквимите, които са подготвени без да се вземе предвид темкина, времето на залеза е записано с няколко минути по-рано. Наблюдава се, че в посоченото време на залеза (в таквима) слънцето още не е залязло. Оруджите на онези, които разговяват според таквими без темкин, стават фасид.