СОХБЕТ……………………………………………..КАК НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ МУ БЕ ИЗВЕСТЕНО, ЧЕ Е ПЕЙГАМБЕР (2)

След второто споменаване на името му, пещерата се изпълни със светлина. Появи се Джебраил (алейхисселям) и му каза: “Чети!” Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Аз не мога да чета!” Меляикето го стисна силно и го остави без сила. Пак му заповяда: “Чети!” Расулюллах повтори: “Аз не мога да чета! Меляикето пак го стисна и отново му заповяда: “Чети!” Когато и за трети път Мухаммед (алейхисселям) каза: “Аз не мога да чета!”, Джебраил (алейхисселям) пак го стисна и каза: “Чети (О, Мухаммед) в името на своя Господар, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господар е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел.” Така бяха низпослани първите пет знамения от сура Аляк (Съсирекът). Мухаммед (алейхисселям) повтори заедно с меляикето. Така дойде първото откровение. Слънцето на Исляма, озаряващо цялата Вселена, изгря!

Необичайното изживяване разтърси Расулюллах (алейхиссаляту весселям). Той бе настръхнал. Развълнуван излезе от пещерата Хира и започна да слиза към града. Още преди да бе слязъл по склона, чу Джебраил (алейхисселям) да казва: “О, Мухаммед! Ти си Пратеникът на Аллаху теаля, а аз съм Джебраил!” След тези думи меляикето удари земята с петата си и оттам бликна вода. Той започна да взима абдест, а Пратеникът (алейхисселям) го наблюдаваше внимателно. След като меляикето взе абдест, каза на Мухаммед (алейхисселям) да повтори същото. След абдеста Джебраил (алейхисселям) стана имам и двамата кланяха два ракята намаз. После меляикето каза: “О, Мухаммед! Имаш селям от Аллаху теаля. Заповяда ми да ти кажа, че ти си Негов пратеник, изпратен на хората и джиновете. Започни да призоваваш хората към вярата в Единствения Аллах.” След тези думи Джебраил (алейхисселям) изчезна в небесата. Тогава Пейгамберът ни (алейхисселям) за пръв път видя и говори с меляикето.

   Докато стигне до дома си, Пратеникът (алейхисселям) чуваше как всяко дърво и всяко камъче го приветстваха с думите: “Ес-селяму алейке, я, Расулеллах!” После влезе вкъщи и каза: “Загърнете ме! Загърнете ме!” и легна, докато се успокои.