СОХБЕТ……………………..ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ТЕЙЕММУМ (2)

Ако един човек застане за байрямския намаз, при което се развали абдестът му, и знае, че докато вземе абдест, байрямският намаз ще приключи или се страхува, че ще има голяма навалица, извършва тейеммум и застава за намаз. Този иджтихад е на Имам а’зам “рахиме хуллаху теаля”.

В разяснението на Тахтави към “Мерак-ъл-фелях” се казва: “Наличието на болест е извинителна причина за извършване на тейеммум. Но ако здрав човек се страхува, че ще се разболее ако извърши абдест, това не се приема за извинителна причина. Част от учените са казали, че ако здрав човек се страхува, че ще се разболее ако говее, джаиз е да остави оруджа за каза (да го навакса по-късно). Същите учени са съобщили, че ако здрав човек се страхува от разболяване, може да извърши тейеммум. Под болестни състояния се разбират четири неща и това са състояния, при които: водата вреди на тялото; движенията вредят на тялото; не може да се използва вода; не може да се извърши тейеммум. Дали нещо вреди на тялото или не може да се установи чрез силно предположение или консултации с лекар, който е мюсюлманин, правдив и специалист. Ако не може да се открие правдив лекар, тогава се приемат и словата на онзи, който не върши открито грехове. Ако до онзи, който не може да използва вода, няма друг човек, който да му помогне в абдеста, извършва тейеммум. Ако има дете, прислужник или някой, който от уважение ще му помогне за абдеста, те му помагат да извърши абдест. Ако няма такива хора – извърш-ва тейеммум. Според Имам а’зам не е нужно да наема човек срещу възнаграждение. Онзи, който не може да извърши и тейеммум, оставя намазите за каза (наваксва по-късно). Въпреки че съпругът и съпругата не са задължени да помагат един на друг в абдеста и намаза, те трябва (добре е) да си помагат. Онзи, който се намира извън населено място (град или село) и не може да намери топла вода, и се безпокои, че ще се разболее ако извърши гусюл със студена вода, извършва тейеммум. Издадена е фетва, че това се отнася и за човека, който се намира в населено място. Ако повече от половината от органите на тялото, които се измиват при абдест и гусюл, са ранени, извършва се тейеммум. Ако само половината са в рани, здравите места се измиват, а раните се избърсват (месх). Ако месхът вреди на раните, тогава се извършва месх върху превръзката. Ако и това вреди, тогава не се извършва месх. Ако има рана на главата и месхът нанася вреда, изпълнението на месх отпада. Онзи, на когото двете му ръце и двата му крака са отрязани и лицето му е в рани, понеже не може да извърши и тейеммум, из-пълнява намазите без абдест и после не ги наваксва. Ако лицето му е здраво, трябва с помощта на друг човек да го измие. Ако няма кой да му помогне, търка лицето си в пръстта.